Изсумтя презрително и продължи:
- Онзи тип беше лъжец и мошеник. Но къщата... тя си е истинско зло. Именно затова е свързана с легендата за Фауст.
- Защото сключил договор с дявола ли?
- Някои твърдят, че самият Фауст е живял там и че именно от тази къща бил завлечен в Ада, направо през покрива.
Ерин погледна графинята със съмнение.
Тя сви рамене.
- Легенда или не, с къщата са свързани странни случки. Загадъчни изчезвания, силни трясъци посред нощ, странни светлини.
Ерин посочи бележката с еноховия надпис.
- Възможно ли е Рудолф да е оставил това съобщение за вас, за да ви насочи към Къщата на Фауст? Зеленият диамант е свързан с тъмен ангел, също като онова място.
- Може би...
Тереза пристъпи до шкафа и заговори по-високо:
- А сега да продължим с обиколката.
Избута шкафа настрани и зад него се видяха стъпала, водещи надолу.
- Супер! - възкликна Джордан като развълнувано хлапе. - Таен проход!
Тереза застана до тайното стълбище.
- Този проход води към тайна алхимическа лаборатория. Ако погледнете надолу, ще видите голяма метална халка на нивото на пода. Твърди се, че рави Льов оковавал за нея прочутия си голем, когато бил непослушен.
Ерин се усмихна, а сангвинистите погледнаха скептично халката. Явно вярваха в стригои и ангели, но не и в глинени великани, съживени от алхимици. Може би пък все някъде трябваше да се тегли черта между реалност и измишльотини.
Тереза ги поведе надолу.
Елизабет побутна халката с върха на обувката си, докато минаваше покрай нея, и прошепна:
- Ама че глупост! Дий връзваше вълк за тази халка. Звярът слушаше единствено него. В деня на смъртта му Рудолф наредил да го убият, за да влезе в стаята.
Ерин слезе последна по каменните стъпала. Стълбището беше тясно, така че вървяха в колона. В основата му започваше тунел и Тереза ги поведе напред. Ерин обаче спря да разгледа някаква метална врата отляво. Имаше квадратно прозорче на нивото на очите, като врата на затворническа килия. През отвора се виждаше друг тунел.
Водачката им забеляза интереса ѝ и каза:
- Зад тази врата има тунел, водещ към градския площад. Открихме го заедно с други тунели преди няколко години, след голямото наводнение. Отне доста време да разчистим калта.
Джордан погледна Ерин. Явно си бе спомнил, че им беше казала за наводнението.
- В стаята с пещта отпред открихме тунел, който минава под реката и стига чак до Пражкия замък - продължи Тереза.
Елизабет кимна и каза тихо:
- Рудолф използваше този тунел и други, за да се придвижва, без никой да знае къде е.
Ерин беше очарована от тези истории. Опита се да си представи епохата, когато наука, религия и политика са се смесвали, обвити в мистерии и легенди.
Продължиха напред. Джордан трябваше да върви приведен заради ниския таван. Накрая проходът свърши в малко помещение с кръгла метална печка в средата. Върху печката имаше метални съдове с дълги чучури, а пред отвора ѝ беше поставено духало. Всичко беше покрито със сажди - таванът, стените и дори каменните плочи на пода бяха черни.
Явно това беше стаята с пещта, за която бе споменала Тереза. В дъното ѝ имаше друга, водеща към съседно тъмно помещение. Тереза посочи към него.
- В съседната стая алхимиците работели върху трансмутацията, превръщането на обикновени метали в злато.
- Ама че глупост - промърмори Елизабет. - Кой би помислил, че можеш да превърнеш обикновен метал в злато?
Джордан я чу и я погледна ухилен.
- Всъщност възможно е. Ако бомбардираш определен вид живак с неутрони. За съжаление процесът струва повече от златото, което се получава. Освен това златото е радиоактивно и се разпада след няколко дни.
Елизабет въздъхна престорено.
- Явно модерният човек не се е отказал от старите си страсти.
- Пещта и по-големите съдове са оригинални - каза Тереза, продължавайки историята си за опитите на алхимиците да създадат еликсира на вечната младост. - Открихме стъкленица от този еликсир, скрит в зазидано скривалище в стената на това помещение. Заедно с рецептата за приготвянето му.
Сега беше ред на Ерин да изсумти пренебрежително.
- И днес ли можете да го приготвите?
Тереза се усмихна.