Стригоят се сниши, обърна се и замахна с ножа си, но в последния миг обърна оръжието и фрасна с дръжката Рун отстрани по главата. Ударът отхвърли Рун към стената на тунела и го зашемети.
А стригоят скочи към София и Кристиан.
Елизабет пристъпи напред.
- Рун...
Джордан избута Ерин и Тереза назад и със закъснение осъзна грешката на защитата си. Зад него прозвуча скърцане на стари панти. Той се обърна точно когато някаква тъмна фигура се хвърли от малката врата, водеща към тайния тунел на Рудолф.
Стригоят откъсна Тереза от ръцете на Ерин и раздра гърлото на младата жена, удавяйки изненадания ѝ писък в кръв. Друг звяр - следваше го по петите - скочи към Ерин с дълъг нож в ръка.
Джордан стигна до Ерин, издърпа я зад себе си и блокира ножа на стригоя с ръжена. Когато стоманата звънна в желязото, му хрумна една мисъл.
„Не би трябвало да мога да се движа така бързо“.
Нямаше време да умува върху загадката, беше само благодарен, че е бърз.
Стригоят изръмжа изненадано, дръпна оръжието си и приклекна. Зад него другият звяр приключи с Тереза, застана до партньора си, изсъска към Джордан и от устата му пръсна кръв. Двамата като че ли бяха стреснати от силата и бързината на Джордан и проявяваха предпазливост.
Кристиан и София се присъединиха към Джордан и застанаха от двете му страни. Кристиан вдигна дълга сабя, София държеше две ками.
„Трима срещу двама... така ми харесва повече“.
И тогава от тунела се появи трети стригой, същински великан.
„Дотук с численото превъзходство“.
Ерин грабна някаква маша и викна:
- Трябва да излезем на слънце!
По-лесно беше да се каже, отколкото да се направи.
А и слънцето клонеше към залез.
Трясъците зад тях показваха, че Рун и Елизабет още се борят с първия противник в тунела. Значи онзи път беше блокиран. Пък и стълбите така или иначе водеха към огън.
Джордан се съсредоточи върху тримата противници пред себе си. Зад тях от малката врата бълваше пушек, който донасяше миризма на горящо дърво и бензин. Явно нападателите бяха запалили огън и в онзи тунел, за да са сигурни, че никой няма да избяга през него.
Огромният стригой, който несъмнено бе лидерът на групата, избута другите двама. Лицето му беше цялото в белези, кучешките зъби - дълги и жълти. Той вдигна сабята си и я завъртя така бързо, че широкото острие се превърна в размазана сребърна ивица.
Кристиан пристъпи напред да пресрещне нападателя - и един от по-дребните скочи ниско, със свръхестествена скорост, и го събори на земята. Другият се метна към София и я блъсна към пещта.
Джордан вдигна ръжена. Осъзна, че гигантът е използвал драматичното си представление, за да ги разсее и да позволи на двамата по-дребни да атакуват сангвинистите, като по този начин елиминира основните заплахи.
И остави само Джордан и Ерин.
„Да те видим що за стока си, здравеняко“.
Джордан се хвърли към въоръжения стригой. Ръженът му посрещна сабята с оглушителен звън. Усети сблъсъка от раменете чак до петите си.
Но същото се отнасяше и за противника му.
Гигантът изпусна звънтящото си оръжие и отстъпи крачка назад. Устните му се изкривиха в презрителна усмивка и той се хвърли към Джордан.
Беше като сблъсък с камион. Джордан отлетя назад към една маса и пръсна стъкларията върху нея на парчета.
Зъби се впиха в ръката му под лакътя и стигнаха до костта.
Но вместо парализираща болка Джордан усети как ръката му пламна.
Стригоят изкрещя и го пусна. Залитна назад, като дереше лицето си. Джордан видя как плътта му се покри с мехури и пламна. Рукна черна кръв. Звярът падна и се загърчи на пода, а огънят се разпростря и запоглъща бързо тялото му.
Джордан погледна ранената си ръка, после отново погледна гиганта.
„Кръвта ми е отрова“.
Вместо страх го изпълни спокойствие, което ставаше все по-дълбоко, а всички движения в помещението сякаш минаха на забавен кадър. Звуците се чуваха приглушено. Светлината придоби златист оттенък и всичко стана някак мъгливо.
Стригоят, който се биеше със София, изпадна в паника от случилото се с гиганта и побягна към горящия тунел. Кристиан се възползва от изненадата и отсече главата на другия.
Джордан взе парче счупено стъкло от масата и без да се замисля, се хвърли към бягащия стригой. Сграбчи го отзад за врата и му преряза гърлото от ухо до ухо, след което пусна тялото да падне на земята.
Ерин го дърпаше за ръката и кашляше от пушека.
- Всичко се срутва - извика тя, гласът ѝ звучеше някак отдалече.