- А после?
- Стана по-силно, откакто онзи стригой ме наръга в Куме. И още по-силно, когато гигантът ме ухапа преди малко.
Сякаш не можеше да я погледне в очите.
Тя хвана ръката му. Той не се дръпна.
Рун я докосна нежно по гърба.
- Трябва да се махаме - предупреди ги Елизабет, а в далечината завиха сирсни. - Слънцето скоро ще залезе.
Но къде можеха да отидат?
17:37
Легион наблюдаваше горящата сграда и как запаленият от силите му пожар се разпростира. Гледаше как червените пламъци танцуват на сивия фон на небето и си спомняше за това място. Тук бе имало стая, в която беше затворен в онзи зелен диамант. От остатъчния пушек от шестстотин шейсетте и шестима в себе си той извикваше откъслечни спомени за онова време.
... старец с бяла брада върви от другата страна на зеленото стъкло...
... слънчевата светлина изгаря кост и кожа и оставя след себе си само дим...
... димът е прогонен от светлината в тъмното сърце на студен камък...
Оттатък стените на колата, в която се криеше, огънят продължаваше да бушува - поглъщаше всичко и превръщаше болезнената история в пепелища и пушек.
„Колко подобаващо“.
Изпрати команда на Абигейл и колата изръмжа и потегли. Легион гледаше през очите на робите си как врагът унищожава силите му под земята. Не знаеше какво става с тримата от пророчеството, но ги бе оставил само с един път за отстъпление. Един-единствен отворен тунел. Ако оцелееха, враговете му щяха да бъдат вкарани в капана.
Вече беше извикал допълнителни сили в Прага, набираща сили буря, която всеки момент можеше да бъде отприщена. Легион чакаше само един последен елемент. Погледна през затъмнения прозорец към пламтящия диск на слънцето, увиснал ниско над хоризонта.
„Денят може и да е техен, но нощта ще е моя“.
19.
18 март, 18:08
Прага, Чехия
Рун бързаше след Ерин, която беше заредила карта на Прага на телефона си. Духаше леден вятър - над града се събираше буря.
Излязоха на голям площад с множество фонтани. Позеленял меден знак оповестяваше с големи готически букви.
- Карловият площад - преведе Ерин.
От едната страна се издигаше внушителното кметство с висока кула, но вниманието на Рун беше привлечено от голямата йезуитска църква с барокови кули. Това беше „Св. Игнаций“. Рун не би имал нищо против да се отбият там, за да си възстановят силите. Кристиан беше с превързана ръка; София имаше няколко големи драскотини и синини. Елизабет, която беше изгубила забрадката си, имаше неравна драскотина на бузата, която беше скрила под тъмните си къдрици.
Но нямаха време да се бавят.
Докато пресичаха площада, слънцето потъна зад хоризонта и оранжевото небе стана червено, а после индигово. Ако в града имаше още стригои, скоро щяха да се появят.
По пътя насам Рун беше проверявал дали някой не ги следва, но градът беше пълен с туристи. Той чуваше ясно туптенето на сърцата на хората, които се разхождаха, хранеха се в ресторанти, пазаруваха в магазините. Опита се да се заслуша за по-недоловими звуци, издавани от онези със замлъкнали сърца - тихи стъпки, студен дъх. Макар да не чу признаци за подобни създания, това не означаваше, че не са наоколо и не се спотайват някъде в сенките.
Погледна към „Св. Игнаций“. Веднага щом приключеха с изследването на последното място в града, щяха да потърсят убежище в църквата.
- Онова там би трябвало да е Къщата на Фауст - каза Ерин. - В югозападния ъгъл на площада.
Сградата беше четириетажна - сив камък на първия и розов като сьомга нагоре, с фалшиви коринтски колони по фасадата. Когато приближиха, видяха над входа златния надпис FAUSTUS DUM, който потвърждаваше, че това наистина е прочутата Къща на Фауст.
Елизабет смяташе, че Рудолф е оставил съобщението като код, предназначен за нея, за да я насочи към тази постройка. Ако наистина беше така, в нея също можеше да е скрито нещо важно.
Но какво?
Отново заваля дъжд. Спряха на отсрещния тротоар срещу входа. Колите минаваха покрай тях, шофьорите бързаха да се приберат преди бурята да се е разразила.
Някъде в далечината изтътна гръмотевица. Джордан се взираше в сградата. Вече приличаше повече на себе си, макар че Рун забеляза, че туптенето на сърцето му след атаката неусетно се е променило и сега звучеше повече като тежък барабанен ритъм, подчертан от слаб звън. Може би това отклонение го бе имало и преди, но случилото се по време на атаката го бе направило по-забележимо.