- Кели явно е бил доста заможен, щом е можел да си позволи такава къща - каза Джордан.
- Имал е подкрепата и покровителството на император Рудолф - каза Ерин. - Освен това се смята, че мястото е прокълнато.
- Какво? - Джордан я изгледа остро.
- Направих справка с Гугъл през телефона, докато вървяхме насам - обясни тя. - В езическия период тук е имало сборища, на които се принасяли жертви на Морена, богинята на смъртта. Вероятно това е причината легендата за доктор Фауст да бъде свързана с къщата. И сигурно е подкрепило допълнително твърденията на Едуард Кели, че може да се свързва със злия ангел Белмагел.
- Щом казваш. Аз виждам само една скъпа къща с цял куп гръмоотводи.
- Какво е гръмоотвод? - попита Елизабет.
Джордан посочи червените керемиди на покрива.
- Виждаш ли ветропоказателя? И онзи прът до него? И двете са поставени така, че да привличат мълниите и да ги отвеждат в земята, където те се разреждат, без да предизвикват поразии.
Очите на Елизабет блеснаха.
- Ама че хитра идея!
Сякаш по покана мълния блесна над покривите, последвана от оглушителен гръм, все едно да им напомни, че времето им изтича.
- Как ще влезем? - попита Ерин. - Всички прозорци на първия етаж са с решетки.
Рун посочи по-нагоре.
- Ще се покатеря, ще вляза през някой от горните прозорци и ще сляза долу да ви отворя вратата.
- Ами алармените инсталации? - попита София.
Кристиан поклати глава.
- Сградата е на стотици години и вероятно не е модернизирана. В най-добрия случай да са сложили сигнализация на прозорците на втория етаж с идеята, че решетките долу вършат най-сигурна работа. - Посочи по-нагоре. - Сигурно няма да имаш проблем, ако успееш да стигнеш до по-малките прозорци на третия етаж. Те едва ли са охранявани.
Рун кимна и бързо се огледа. Поне дъждът беше прогонил повечето хора от площада. Той бързо пресече и спря до улука, спускащ се по един скрит в сенките ъгъл на фасадата.
Бързо се изкатери до третия етаж, хвана се за капитела на една декоративна колона и тръгна надясно - пълзеше като гущер по мократа фасада към най-близкия прозорец.
Щом стигна до него, изчака следващата гръмотевица и счупи с лакът долния панел. Стъклото звънна на пода на стаята. Рун замря, очаквайки да чуе тревожни гласове, но къщата продължи да тъне в тишина.
Рун предпазливо пъхна ръка през дупката, завъртя дръжката и бавно отвори прозореца. Лъхна го миризма на плесен и бетон - и на нещо друго, което го накара да настръхне. Той се ослуша и след като не се включи никаква аларма, се вмъкна вътре.
Още преди да е стъпил на пода усети как силата изтича от тялото му. Спомни си думите на Ерин, че сградата е построена на прокълнато място.
Изглежда, някои легенди бяха верни.
Хвана кръста на гърдите си и се помъчи да се овладее. Въздухът в къщата беше леденостуден и изпълнен със зло. Той се огледа за някаква заплаха, но не откри нищо. Светлината на уличните лампи разкриваше празна стая с висок бял таван и гладки гипсови стени.
Рун прошепна молитва и тръгна надолу да отвори на другите, без да обръща внимание на все по-силното желание да побегне от това място.
18:19
Елизабет влезе първа и веднага усети нечестивостта на това място. Привличаше я по начина, по който пламъкът привлича нощна пеперуда - но вместо да изгори, тя изпита прилив на сили, сякаш прокълнатата земя призоваваше мрака в кръвта ѝ.
Забеляза, че Рун едва се държи на крака и е хванал дръжката на вратата, за да не рухне.
„Това място направо го е изцедило“.
Ефектът бе същият върху Кристиан и София. Сякаш някой беше поставил на раменете им непосилен товар.
„Тогава защо на мен ми няма нищо?“
Огледа се, като се чудеше дали причината не е в това, че съвсем скоро е приела светото вино, но подозираше, че има и нещо друго, свидетелство за истинската ѝ същност.
За да скрие това, тя опря длан на стената и се олюля, сякаш е станала жертва на същото неразположение.
Рун ѝ подаде ръка и обясни:
- Заради прокълнатата земя е. Тя се бори със силата, която ни дава кръвта на Христос.
Елизабет кимна.
- Просто... просто е ужасно.
Джордан я погледна подозрително, сякаш знаеше, че ги мами.
- Да приключваме по-бързо - напрегнато каза София.
- Откъде да започнем? - попита Ерин, като се обърна към Елизабет за указания: подозираше, че тя е идвала тук и преди. - Имаш ли някаква идея?