Джордан включи фенерче и освети полилей от ковано желязо и бели гипсови стени. Намираха се в просторно преддверие, от което се влизаше в голяма зала, зад която имаше извито стълбище.
Елизабет ги поведе през залата.
- Проклетият ангел на Кели, Бемлагел, се е появявал единствено пред него. - Погледна назад към другите. - Разбира се, защото е чиста измислица. Кели беше шарлатан и гледаше да се облагодетелства от доверчивите. Знам обаче, че Белмагел му се явявал в една стая горе. Ако Рудолф е оставил съобщението за мен, може би първо трябва да погледнем там.
Ерин вървеше до Рун. Загрижеността ясно личеше на лицето ѝ.
- Нечестивостта ли чувстваш? - попита тя. - От някаква определена точка ли излиза тя, или е навсякъде?
- Усетих я по-силно горе - призна Рун.
- По-лошо от това тук? - измърмори Кристиан и го погледна стреснато.
Рун кимна.
Когато стигна до широкото извито стълбище, Елизабет също го усети. Беше като повей, носещ се надолу по дървените стъпала. И докато въздействието сякаш смазваше сангвинистите, тя трябваше да положи усилия, за да не се втурне шеметно в прегръдката му.
- Трябва да проследим тази нечестива следа - каза Ерин. - Каквото и да е прокълнало това място, може да се окаже важно за мисията ни.
- Или да ни вкара в беля - добави Джордан.
Елизабет продължи да ги води. Изкачваше се бавно, като се преструваше на слаба и се вкопчваше в покрития с резби парапет, сякаш се издърпваше на него. Правеше всичко по силите си да се съобразява с темпото на сангвинистите зад нея. Но с всяка стъпка чувстваше как тъмната сила я изпълва.
Изгубила търпение, тя се разсея, като се загледа в стените. Бяха боядисани в охра и украсени с ренесансови картини. На пръв поглед изглеждаха обикновени салонни творби, но при по-внимателно вглеждане се виждаха демони, облечени в одежди на благородници и дами, които я гледаха похотливо и злобно. Един демон бе сграбчил невинно дете; друг пируваше с главата на еднорог.
Стигнаха най-горния етаж. Тук въздухът направо пращеше от злонамереност. Елизабет копнееше да отметне глава и да ѝ се отдаде. Но вместо това докосна изгарящия я сребърен кръст и запази безизразна физиономия.
- Насам - каза тя. - Тук беше алхимическата лаборатория на Кели. Казваха, че именно в нея е призовавал Белмагел.
Въведе ги през двойни врати в голяма кръгла стая с гол дъсчен под. Покрита с петна дървена маса беше избутана до извитата стена.
- Мирише на сяра - каза Рун и се поколеба на прага.
- Сярата е често използвано от алхимиците вещество - обясни Елизабет, докато влизаше в стаята с Ерин и Джордан. - Явно онова, върху което е работил Кели тук, се е просмукало в самите кости на къщата.
Обяснението звучеше разумно, но дори Елизабет се съмняваше, че е вярно.
„Злото на това място изпълва къщата“.
Започна да се пита дали не е сгрешила за Кели. Може пък и да беше успял да призове успешно нещо мрачно в тази стая.
Докато Джордан изучаваше бюрото и отваряше различни чекмеджета, Ерин тръгна покрай стените, като разглеждаше трите стенописа върху гладката мазилка и латинските надписи под тях.
След като приключи обиколката си, се върна в центъра на стаята и посочи изображенията.
- Алхимическите символи приличат на онези, които видяхме в приемната на Дий. - Отиде при един от тях, кръг със сини вълнообразни линии, и прочете латинската дума под цего. - Aqua. Вода.
Заинтригувана, Елизабет отиде при второто изображение - кръг, пълен със зелени петна, подобни на листа през лятото.
- А тук пише Arbor, което означава дърво или градина на латински.
Джордан пристъпи към третия символ, който се намираше близо до бюрото. Неговият кръг бе запълнен от алени линии.
- Sanguis. Кръв.
Ерин извади от раницата си фотоапарат и започна да снима. Докато работеше, заговори:
- В къщата на Джон Дий символите бяха четири: на земята, водата, въздуха и огъня. Тези тук не само че са различни, но и няма четвърти.
Елизабет се огледа. Единствената друга украса по стените беше изящен стенопис. Тя отиде при него и се наведе, за да го разгледа по-внимателно, да види дали липсващият четвърти символ не е скрит някъде в картината.
Стенописът изобразяваше злачна долина, заобиколена от три покрити със сняг планини. През долината течеше река и се вливаше в тъмно езеро. Странно, но в горната част висеше червено слънце. Под фреската бяха изписани чешките думи jami rovnodennost.
Прокара пръст по думите и ги преведе на глас:
- Пролетно равноденствие.