Ерин отиде при нея.
- Какво е това, което излиза от езерото в центъра?
Елизабет се вгледа по-внимателно. От тъмната водна повърхност към червеното слънце сякаш се протягаха крайници и демонични образи.
- Сякаш целият ад е на път да се отприщи - каза Джордан, като гледаше многозначително Ерин.
- Възможно ли е това да е мястото, където Луцифер излиза на свобода? Тази долина? - Ерин докосна червеното слънце. - Изглежда така, сякаш е пладне. На пролетното равноденствие. - Обърна се към другите. - Възможно ли е това да е предупреждение? Срок, който трябва да спазим?
- Кога е равноденствието? - попита Джордан.
Отговори му Кристиан от другия край на стаята.
Дори изричането на думите сякаш му костваше огромни усилия.
- На двайсети март. Вдругиден.
- И това ако не е в последния момент. - Джордан се намръщи към стенописа. - Особено когато не знаем къде е това езеро. Стига изобщо да съществува, естествено.
Ерин отново погледна трите кръга, сякаш очакваше да намери отговор в тях. И може би щеше да го намери. Елизабет не можеше да отрече острия ѝ интелект.
- Защо само три символа? - промърмори Ерин.
- Знакът на алхимията е триъгълник - обади се Елизабет. - Може би затова са само три.
Ерин бавно се завъртя в кръг, като рисуваше невидим триъгълник между изображенията.
- В къщата на Дий четирите символа имаха за цел да насочват предполагаемите си енергии в полилея с рогатите маски, който висеше в средата на стаята. Тук също би трябвало да има някаква централна точка.
Елизабет кимна.
- Ако символите са от алхимически триъгълник, трябва да търсим нещо, намиращо се в центъра.
Бързо определиха невидимите линии между фреските. Ерин застана в средата и каза:
- Подът. Дървен е. Може под него да има някакво скривалище. Като в къщата на Джон Дий.
Кристиан пристъпи напред и извади сабята си.
- Дъските са стари. Сигурно ще успея да ги откъртя.
Ерин се дръпна и скръсти нервно ръце на гърдите си.
- Само внимавай да не повредиш...
Някъде отдолу отекна оглушителен трясък на желязо и счупено стъкло/
Всички замръзнаха.
Елизабет чу тропота на много крака и някакво съскане и ръмжене. Погледна през вратата към един от прозорците на фасадата. Мракът бе покрил света, нарушаван единствено от светлините на уличните лампи. Мълния проблесна под черните облаци. Избоботи гръм.
Слънцето беше залязло и бурята връхлиташе.
А после се чу друг шум - вой, пълен с ярост и кръвожадност. Отговори му втори, после трети.
Явно този път стригоите не бяха дошли сами.
Джордан разпозна във воя покварата, издаваща ужасния звяр, от който се бояха всички сангвинисти.
- Страхотно. Домъкнали са глутница адски вълци.
18:23
Легион стоеше на шибаната от дъжда улица, вдигнал длани към каменната сграда, сякаш се грееше на огън. Но не горещина го топлеше в студената вечер.
Злонамереността направо изтичаше от сградата, пулсираше от отровното ѝ сърце. Той искаше да я погълне - и заедно с нея всяка душа вътре.
Гледаше как бойците му - дузина стригои - нахлуват в къщата. Чрез връзката си с тях усещаше как злото се влива в крайниците им, как стават все по-силни.
По-рано, преди слънцето да залезе, бе поставил наблюдатели в края на тъмния тунел край стария градски площад. През поробените очи бе гледал как жертвите му излизат на светло, спасяват се от пожара и поемат по единствения път, който оставаше открит за тях.
„Право към мен“.
Беше използвал очите, скрити в сенки и тъмни стаи, за да проследи групата дотук, до тази величествена зла постройка - където сега бяха попаднали в капан.
От немощния пламък на духа на име Леополд, който гореше в него, знаеше, че сангвинистите ще са слаби, в това число и Рицарят, когото смяташе да бележи тази нощ и да го подчини на волята си. За да гарантира краха на пророчеството, щеше да посече Воина и Жената, така че кръвта им да бъде принесена в жертва на тази нечиста земя.
Вдигна лице към бурята.
„Сега няма слънце, което да ви защити“.
От входа лумна огнена светлина.
Той гледаше през много очи, прескачаше от един роб на друг, без да се задържа на едно място. Беше един и множество, виждаше всичко.
... мебели, натрошени на подпалки...
... разлят навсякъде бензин...
... един пламък се превръща в много, помита долните етажи...
Възнамеряваше да прогони жертвите си на покрива, да овладее Рицаря там, насред пламъците и пушека. Този път нямаше да има спасение.