За да се погрижи за това, се пресегна към друг от своите белязани, който бе по-близък до черното му сърце от другите роби - водача на вълците. Вкара съзнанието си в могъщия звяр, като се наслади на мрачните му страсти, на силата в мускулестите лапи. Нададе вой през страховитите челюсти, отправяйки заплахата си в нощта.
Изпрати една-единствена команда дълбоко в кръвта на вълка.
Ловувай.
20.
18 март, 18:27
Прага, Чехия
- По-бързо - подкани ги Ерин - вече надушваше пушека от долните етажи - и коленичи на пода с Джордан и Елизабет, приблизително в центъра на трите алхимически символа - aqua, arbor и sanguis.
Преди секунди, още преди воят на вълците да замлъкне, Рун и Кристиан бяха изчезнали надолу по стълбите. София остана на стража до вратата с две саби в ръце.
Ерин имаше друга отговорност.
„Намери какво е скрито тук“.
Елизабет вмъкна кама между дъските и сръчно откърти една. После откърти с ръце съседните дъски. Действаше бързо, силата ѝ бе невероятна, макар и намалена от нечестивото място.
Ерин насочи фенерчето си към зейналата дупка, но видя само напречни греди, прах и изпражнения на мишки. Прашинки танцуваха в яркия лъч.
- Тук няма нищо.
Елизабет изглеждаше толкова обезсърчена, колкото се чувстваше Ерин.
„Какво пропускаме?“
Елизабет се изправи и огледа символите.
Ерин погледна нагоре към нея - и подскочи, когато я връхлетя вдъхновението.
„Нагоре...“
- Полилеят... в къщата на Джон Дий! Енергиите на символите бяха насочени към него. Към тавана. Не трябваше да търсим в пода.
Джордан застана до нея и присви очи към тавана.
- Не виждам нищо там горе.
Тя също не виждаше, но въпреки това се чувстваше сигурна.
- Спомни си историята за доктор Фауст - каза тя. - Легендата е свързана с това място. Според нея той бил отмъкнат от дявола нагоре, през покрива. Ами ако историята има корени точно тук?
Елизабет също погледна нагоре.
- Различавам едва видим квадрат. Макар никога да не съм ги виждала с очите си, съм чувала, че Кели е имал в къщите си тайни врати и стълби.
„Тогава защо да няма и една горе?“
Джордан не изглеждаше особено убеден.
- Дори и да има някакъв таван, кой знае дали е важен по някакъв начин?
- Важен е - каза Елизабет, клекна и започна да рисува в прахта. - Цялото място крещи, че е важно. Кръглата стая, триъгълникът, а сега и квадратът горе.
Тя начерта трите фигури, които образуваха символ.
- Това е знакът на философския камък - ахна Елизабет.
Сърцето на Ерин заби по-бързо, докато гледаше нагоре и се мъчеше да различи квадрата.
- Смятало се, че философският камък може да превръща оловото в злато и да създава еликсира на живота. Той е най-важният елемент в алхимията. Там горе трябва да има нещо.
Джордан забърза към бюрото.
- Помогни ми да го избутаме!
Преди Ерин да успее да помръдне, Елизабет се бе озовала до Джордан и избута бюрото в средата на стаята без чужда помощ.
Ерин се качи на него и протегна ръце към тавана, но беше твърде дребна. Дори Джордан се опита, но не му достигаха цели две стъпки, за да докосне тавана. Но поне вече Ерин можеше да различи по-ясно очертанията на квадрата.
Обърна се към Джордан.
- Ще трябва да...
Прекъсна я звън на стомана от долните етажи. След като бе запалил пожара, за да се увери, че няма измъкване по този път, врагът явно беше продължил нагоре - и се беше натъкнал на Рун и Кристиан.
„Но колко време ще издържат?“
Отговорът дойде моментално - отдолу се чу изпълнен с болка вик.
Елизабет рязко се завъртя, когато позна гласа.
- Рун...
- Върви - каза ѝ Ерин, но Елизабет вече беше изхвърчала покрай София, за да се притече на помощ на Рун.
- Разберете какво има там горе - нареди София, излезе в коридора и затръшна вратата. Ерин и Джордан останаха сами.
- Повдигни ме - задъхано каза Ерин, като се мъчеше да мисли единствено за задачата, за да удържи парализиращата паника.
Джордан я повдигна и тя се качи на раменете му. Малко несигурно натисна центъра на квадрата, но той не поддаде.
Откъм вратата се чуха писъци и ръмжене.
- По-бързо - извика София от другата страна.
- Държа те - увери я Джордан. - Действай.
Ерин пое дълбоко дъх, стъпи върху главата на Джордан и опря рамо в тавана. Натисна здраво. Посипа се прах и натрошен гипс... И единият ъгъл на квадрата поддаде и се повдигна мъничко.