Рун се съгласи с логиката ѝ. Трябваше да стигне до Ерин, Джордан и София преди прокълнатата сграда да рухне, превръщайки се в техен огнен гроб.
Посочи надолу, към хаоса от огън и кръв, като се молеше вече да не е станало късно.
- Да тръгваме.
21.
18 март, 19:02
Прага, Чехия
Легион крачеше по равния покрив на злата постройка, а светкавиците раздираха небесния свод над него. Долу бушуваше пожар, пламъци изригваха от прозорците на първия етаж, задушлив дим се вдигаше в дъждовната нощ. Под краката му злото на това място течеше през костите на съсъда му, изпълваше го със сила и целеустременост.
Откри жертвите си и се насочи към тях - две биещи сърца, бележещи единствените човешки същества в горящата сграда.
Воинът и Жената.
Както беше предвидил, пламъците бяха принудили врага да побегне, отстъпвайки все по-нагоре и по-нагоре.
„Към мен“.
Щом човеците бяха тук, Рицарят също нямаше да е далеч. Но тъй като безсмъртният нямаше биещо сърце, Легион не можеше да е сигурен къде точно се намира. Затова смяташе да се заеме с тези двамата и да изчака Рицаря.
А и не ловуваше сам.
Тежките лапи стъпваха до него и разплискваха локвичките дъждовна вода. Вълкът изръмжаваше при всяка гръмотевица, сякаш предизвикваше небето.
Легион споделяше сетивата му, като гледаше през очите му, слушаме с по-чувствителните му уши, надушваше мълниите във въздуха. Ликуваше в дивото му сърце. Макар и покварен от черната кръв, вълкът му напомняше за красотата и великолепието на тази земна градина.
Заедно приближаваха двете биещи сърца отдолу. Възнамеряваше да порази първо Воина и се заслуша в странното биене на сърцето му, как ехтеше като златна камбана - звънко, ясно и свято. Спомни си също, че кръвта на Воина беше изгорила един от робите му. Не биваше да остава жив.
„И камъкът, който е у него, ще бъде мой“.
А Жената... тя можеше да се окаже полезна.
Леополд му бе дал името ѝ - Ерин. И с това име дойдоха още подробности за предсказанието, свързано с тази Жена на Познанието. Уважението и възхищението на Леополд към острия ѝ ум лесно можеше да се различи. Слети в едно, Леополд също така добре знаеше целта на Легион, знаеше, че Легион се нуждае и от трите камъка. И макар че не можеше да овладее Жената и да я пороби, Легион щеше да намери друг начин да я убеди, да я накара да се подчини.
Най-сетне стигнаха мястото точно над двете биещи сърца. Легион изпрати желанието си на вълка. Мощните лапи започнаха да драскат керемидите, после острите нокти разкъсаха зеления метал, закован под тях.
Когато остана само тънката дървена основа, Легион докосна вълка по хълбока в знак на благодарност и уважение и прошепна:
- Тази жертва е моя.
Вълкът се подчини и покорно наведе муцуна. Легион почувства как обичта му към чудесния див звяр отеква обратно към него. Сигурен, че вълкът ще го пази с живота си, Легион пристъпи към оголената част на покрива, заби силно пета в дървото - и пропадна тежко през отвора.
Приземи се на крака на пода, без дори да подгъне коляно.
Озова се лице в лице с Воина, който държеше железен прът. Жената се бе скрила зад него с лъч светлина в ръката. И двамата го очакваха, бяха готови, тъй като бяха чули вълка, но въпреки това Легион се наслади на изписалия се на лицата им ужас, когато за първи път видяха мрачната му слава.
Той се усмихна, оголвайки кучешките зъби на Леополд.
От ударите на сърцето разбра, че Воинът го е познал - и е смутен.
Но едно чувство беше най-силно от всички други и сияеше на лицата и на двамата.
Решимост.
Нямаше да му се подчинят.
„Тъй да бъде“.
Значение имаше единствено Рицарят, а онзи на име Корза още не беше тук.
Воинът избута Жената - Ерин - зад златното си сърце, сякаш тялото му можеше да я защити от Легион. Светлината ѝ се замята, когато тя се раздвижи. Лъчът освети висок предмет отляво на Легион, отрази се в мръсната повърхност и блесна ярко в една част, която беше наскоро почистена.
Изумруденозеленото привлече вниманието на Легион и запали яростта дълбоко в него.
Омразната камбана.
Димът на шестстотин шейсетте и шестима се раздвижи в него, когато позна ужасното устройство. Те забучаха като черна буря, вдигайки вихрушка от спомени. Съзнанието на Легион се пръсна между минало и настояще, между собствените му спомени и тези на множеството.
... пълзи по гладките стени на зелен диамант, търси отвор...