Дори тук групата им не се намираше в пълна безопасност.
Вратата се затвори и мракът ги погълна.
Някой драсна кибритена клечка и отпред затрептя пламък на свещ. Кристиан я използва да запали и други, като постепенно освети прост каменен параклис. Ерин пристъпи в него. Таванът представляваше варосан свод, от всички страни ги заобикаляха голи гипсови стени. Обгьрна я ароматът на тамян и вино, донасяйки със себе си утеха и обещание за закрила.
Между редиците грубо сковани скамейки имаше пътека, водеща към застлан с бяла покривка олтар с портрет на Лазар, получаващ първото си вино от ръцете на Христос. В кафявите му очи се четеше неувереност, а Христос му се усмихваше.
Кристиан отиде до шкафа до олтара и извади бяла метална кутия с червен кръст на нея. Комплект за първа помощ. Подхвърли го на Джордан, а София отиде при сребърно сандъче зад олтара. Отвори го и извади от него манерки осветено вино, еквивалент на пакета за първа помощ за сангвинистите.
Елизабет положи отпуснатото тяло на Рун на пода пред олтара и разкъса остатъците от палтото и ризата му. Стотици черни дълбоки рани покриваха бледата му кожа, но никоя не беше така сериозна като откъснатата ръка.
Елизабет огледа турникета и вдигна сребристите си очи към Ерин.
- Добре си се справила - каза графинята. - Благодаря.
Ерин долови искреността в гласа ѝ. Колкото и да се мъчеше да го отрича, Елизабет я беше грижа за Рун.
Ерин кимна и сложи ръка на устата си, когато я връхлетя нов пристъп на кашлица. Джордан отиде при нея и я отведе до една скамейка. Докато тя оставяше раницата си, той отвори комплекта за първа помощ, бръкна в него и извади две малки бутилки вода. Даде ѝ едната. Докато тя отпиваше жадно, той използва другата, за да навлажни една кърпа.
Внимателно избърса лицето ѝ от мръсотията. Дланите му се плъзнаха нежно по тялото ѝ, проверявайки за сериозни рани. Докосването му събуждаше чувства, които бяха абсолютно неуместни в пълен със свещеници параклис. Ерин откри, че се взира в очите му.
Джордан отвърна на погледа ѝ, после се наведе и я целуна дълго.
Колкото и да ѝ се искаше да повярва, че този жест на привързаност е изпълнен със страст, Ерин усети също, че той я целува и за сбогом. Когато най-сетне устните им се разделиха, Джордан повдигна едва забележимо вежди. Избърса сълзите от бузите ѝ, очевидно без да разбира каква е причината за тях.
- Добре ли си? - прошепна той.
Тя преглътна, кимна и избърса очи.
- Просто ми дойде прекалено...
Опита се да поеме дълбоко дъх, но острата болка в гърдите я спря. Може би беше пукнала ребро. Но нейните наранявания бяха нищо в сравнение със състоянието на Рун.
Сангвинистите коленичиха около тялото му.
Но дали се опитваха да го излекуват... или те също се сбогуваха?
20:04
Елизабет сипа вино в устата на Рун, но от отчаяние ръцете ѝ трепереха и виното потече по бузата му.
Кристиан я докосна, за да успокои.
- Дай на мен - прошепна той и взе изгарящата сребърна манерка от пръстите ѝ.
Тя му позволи и разтърка длани в коленете си в опит да се освободи от светостта на виното и паренето на среброто. Загледа се смаяно в съсипаното тяло на Рун. Бяха го съблекли почти гол, оставяйки го едва ли не по набедреник като онзи на Христос от разпятието над олтара. Но дори Христос нямаше такива жестоки поражения. Сякаш можеше да разчете картата на агонията на Рун по стотиците порязвания и разкъсана кожа. Погледът ѝ спря върху остатъка от ръката му. Беше срязана между рамото и лакътя.
Очите ѝ се напълниха със сълзи и светът се размаза, сякаш се опитваше да заличи ужасната гледка.
Избърса ги гневно.
„Ще свидетелствам... за теб, Рун“.
Докато Кристиан продължаваше да сипва по малко вино между бледите устни, София взе намокрена с вино кърпа и се зае да почиства раните, да ги изгаря със святост. При всяко докосване кожата на Рун потръпваше от болка.
Елизабет хвана ръката му и я стисна. Искаше ѝ се да го освободи от агонията му, но поне си личеше, че животът все още не го е напуснал и се държи някъде дълбоко в съсипаното му тяло.
„Върни се при мен...“
София взе манерка осветено вино и изля съдържанието ѝ върху разкъсания чукан. Тялото на Рун се напрегна и гръбнакът му се изви в дъга, а устата се отвори в беззвучен писък. Пръстите му се стегнаха около пръстите на Елизабет, като едва не смазаха костите ѝ, но тя прие тази болка, ако тя можеше да му помогне поне мъничко.