- Изпратиха го в Кастел Гандолфо - каза Кристиан. - Да чака присъдата си.
- Да се молим да не са го екзекутирали за греховете му - добави София.
Права беше.
Не можеха да си позволят още нещо да се обърка.
18 март, 21:45
Прага, Чехия
Вълкът копае в дима и горящите въглени.
Лапите му ровят калта и избутват счупени греди. Остри камъни раздират до кръв възглавничките му. Искри падат и прогарят гъстата козина.
Плътна чернилка държи бурята в сърцето му, кара го да копае още по-надълбоко.
Няма думи, няма заповеди, само копнеж. Източникът на това черно желание чака долу, свит около едва трептящото пламъче, загнезден в студения труп, който го пази.
Вълкът копае към него.
Едно желание го привлича все по-навътре в горящите руини.
Освободи ме.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Дълбоко паднаха те, развратиха се, както в дните на Гива; Той ще си спомни тяхното нечестив, ще ги накаже за греховете им.
23.
19 март, 06:19
Кастел Гандолфо, Италия
Ерин се мяташе в кошмар, пълен с огън и демони.
Събуди се в стая, озарена от светлината на новия ден. Минаха няколко панически мига преди да познае простото помещение и да си спомни среднощния им полет от Прага до идиличната провинция на север от Рим. Намираше се в папската резиденция Кастел Гандолфо. Наслади се на познатото - голите бели стени, дървения под, който блестеше под лъчите на изгряващото слънце като топъл мед, солидното легло от махагон с окачено над него разпятие. Двамата с Джордан бяха настанени в същата тази стая и при предишното им идване тук.
„В безопасност съм...“
Може би не беше точно така, но от много време не се бе чувствала по-сигурно.
Дебелите дървени капаци на прозорците бяха затворени, но два от тях бяха оставени открехнати съвсем леко. Ерин приветстваше слънчевата светлина след дългата, изпълнена с ужаси нощ. Бяха взели частен самолет - „Сайтейшън X“, - който ги бе докарал по папска заповед от онзи средновековен град до това място. Кацнаха изтощени и измъчени, кървави и насинени.
Първата ѝ мисъл беше за Рун.
Веднага след кацането го откараха с носилка в лечебницата на сангвинистите. Ерин също искаше да отиде, но едва се държеше на крака. Джордан почти я донесе в стаята посред нощ. Двамата се бяха проснали в леглото, преплели ръце и крака. Като никога горещината на тялото му не я тревожеше и тя се сгуши в него като до топъл огън.
Въпреки това продължаваше да изпитва малко вина, че е изоставила Рун. Опита се да се отърси от това чувство, да се скрие от спомена как го докосва и споделя моментната кръвна връзка с него.
„Рун е в най-добрите ръце“ - напомни си. Със сигурност имаше някой, който щеше да го наглежда. Елизабет беше оказала да се отдели от Рун. Макар че той така и не беше дошъл в съзнание, графинята не пусна ръката му през целия полет и последва носилката до лечебницата въпреки изтощението си.
Ерин можеше и да няма доверие на Елизабет, но когато ставаше въпрос за Рун, нямаше по-верен закрилник от нея.
Спирането на душа насочи погледа ѝ към вратата на банята. Беше се събудила от шума на течаща вода. Опипа смачканите чаршафи до себе си и усети отслабващата топлина на тялото на Джордан. Постави длан върху отпечатъка от главата му на възглавницата.
Измъчваше я тревога за Джордан, но трябваше да признае, че се чувства много добре, след като бе спала до него. Протегна се и въздъхна.
„Доста добре... като се имат предвид обстоятелствата“.
Но дали това бе само заради почивката? Макар че гърбът ѝ бе насинен и имаше рана на скалпа, на която бяха сложили лепенки, тя се чувстваше невероятно добре - много по-добре, отколкото би трябвало.
Намести се върху все още топлото място, на което бе лежал Джордан, и се наслади на спомена от допира им, като се питаше дали нощта, прекарана в тази топлина, не е свързана някак с начина, по който се чувства.
Или просто заради това, че беше прекарала известно време сама с Джордан?
Той определено приличаше повече на себе си.
Вратата на банята се отвори със скърцане и тя се обърна.
Сякаш извикан от мислите ѝ, Джордан стоеше на прага сред облаци пара, само с една бяла кърпа около кръста. Ерин му се усмихна, все още сгушена в чаршафите, които изведнъж ѝ се сториха много по-топли.