Той повдигна вежда, остави кърпата да падне на пода и избърса струйка вода от слепоочието си. Погледът ѝ се плъзна по него, без да пропуска нито едно мускулче, нито една мокра следа.
Всички в групата бяха целите в синини и рани. Но не и Джордан. Гладката му кожа беше непокътната и той направо сияеше от здраве. Мека светлина се отразяваше от русите косъмчета по ръцете и мускулестите крака. Приличаше на гръцка статуя - твърде съвършен, за да е истински.
Той мина през стаята и спря пред нея. Голата му кожа бе само на сантиметри от нейната. Прииска ѝ се да го докосне.
- Как си? — попита той.
- Готова за всичко - отвърна тя и се усмихна още по-широко. - И смятам да започна с теб.
Взираше се нагоре в ясните му сини очи. Много пъти бяха стояли така, но винаги ѝ се струваше, че изживяването е ново и то винаги събуждаше някакъв трепет в гърдите ѝ. Докосна извиващата се татуировка на рамото и гърдите му. Усети туптенето на сърцето му под дланта си. Проследи линиите на татуировката и пръстите ѝ се плъзнаха надолу по гладката кожа на корема му.
Познаваше формата и големината на татуировката. Сега тя бе несъмнено по-голяма, отколкото преди няколко дни, с нови тъмночервени извивки и шарки - видим знак как Джордан се променя. Беше особено разтревожена от линиите, които сега се виеха по врата му, сякаш го душаха, както го бяха душили черните пръсти на демона. Но тя знаеше, че същите шарки най-вероятно го бяха възстановили, бяха излекували синините и поправили счупените шийни прешлени.
Трябваше да се възхищава на тези линии, но вместо това те я ужасяваха.
- Не гледай така тревожно. - Джордан свали ръката ѝ от гърдите си и целуна дланта ѝ. Меките му устни направо изгаряха кожата ѝ. - Тук сме, заедно и живи. Какво по-добро от това?
Ерин нямаше как да не се съгласи с думите му.
Езикът му се плъзна по дланта ѝ до китката. Дъхът ѝ секна. Той се отпусна на коляно и продължи да целува ръката ѝ. Допирът на устните му беше лек като пеперуда по насинената ѝ кожа. Тръпки пробягаха от ръката към гърдите и тялото ѝ.
Тя преметна ръка през него и го придърпа към себе си. Искаше да усети кожата му със своята, да забрави случилото се и да повярва поне за момент, че всичко е наред.
Джордан се отпусна на леглото до нея. Горещите му ръце я галеха, изследваха, спускаха се все по-надолу. Ерин искаше да се изгуби напълно, но трескавата му топлина й напомняше как се бе отдалечил от нея, как тези очи я гледаха, без да я виждат.
Тя потръпна.
- Ш-ш-ш - прошепна той. Беше разтълкувал погрешно реакцията ѝ. - Няма нищо страшно.
Претърколи се върху нея. Спокойните му сини очи ѝ казваха, че иска единствено нея, че все още я обича. И докато се притваряха, тя се надигна към него за целувка.
Устните му почти докосваха нейните, нежни като полъх.
- Липсваше ми.
- И ти на мен - отвърна тя.
Устните ѝ се разтвориха, жадни да го вкусят. Ръцете му се стегнаха около нея, притиснаха я така силно към него, че едва можеше да диша. Не беше достатъчно близо.
Когато се отдръпна от нея, Ерин изстена. Не искаше целувката да свършва. Никога. Не можеше да понесе мисълта, че може да го изгуби, да се лиши от тази близост. Пръстите ѝ се плъзнаха по челюстта, по скулите му. Задържаха се върху горната му устна, където беше извита като лък. Той се усмихна и я целуна отново.
Нямаше нищо освен тях двамата, изгубени в топлината на телата си. Времето изгуби значение. Съществуваше единствено вкусът на устните му, наболата му четина по бедрото ѝ, притиснатите тела, усещането, че е вътре в нея, че с него е цяла - не за друго, а защото ѝ се струваше така естествено.
И тогава, изгубена в страстта си, докато тялото ѝ отговаряше на всеки негов допир и движение, тя затвори очи и за миг се върна към момента с Рун в параклиса, как пламъкът на кръвта й потича през него, как тялото му става част от нея.
Ерин изпъшка, гръбнакът ѝ се изви в дъга под Джордан, тя обви крака около него и го притисна по-плътно към себе си. Яхна мига като вълна, изгубена в екстаза, без да знае къде свършва тялото ѝ и къде започва неговото.
Накрая се отпусна, задъхана, трепереща.
Джордан я целуна, за да я успокои, и ѝ се усмихна.
Тя се взираше в него. Обичаше го повече от всякога. Въпреки това дълбоко в себе си изпитваше вина - знаеше, че реакцията ѝ не е единствено от неговото докосване.
- Нещо не е наред ли? - попита той и прокара пръст по бузата ѝ.
- Не... съвършено е.
„Прекалено съвършено“. И това я плашеше.
Лежаха прегърнати, а слънчевата светлина пълзеше по стаята. В някакъв момент Ерин потъна в сън без сънища. Когато се събуди, се ослуша за течащ душ, за някакъв знак, че Джордан още е тук, но знаеше, че го няма.