За миг я обхвана паника.
„Сигурно е отишъл да вземе закуска“.
Пропъди страховете си и стана. Имаше нужда да се раздвижи. Взе бърз душ. Горещата вода масажираше тялото ѝ, премахна последните болежки и я събуди напълно. Избърса се и облече чистите дрехи, които беше получила снощи - джинси и бяла памучна риза. Накрая си сложи коженото яке. Беше изработено от кожа на адски вълк - от опит знаеше, че е здрава като броня. Остави част от тази сила да попие в нея, да я подготви за предстоящия ден.
На вратата се почука и Ерин отиде да отвори. Тялото ѝ беше напрегнато, докато не видя Джордан.
- Идвам със закуска - каза той и вдигна пред нея поднос с кафе, плодове и кроасани. - И с нареждания.
- Нареждания ли?
- Срещнах Кристиан. Каза, че ни е дадено позволение да говорим със затворника.
„Кардинал Бернар“.
- Крайно време беше - каза тя.
Джордан се намръщи шеговито.
- Май снощи изобщо не ни беше до разпити.
„Така е“.
- Кога ще можем да говорим с него?
- В осем... след около час. - Той отиде до леглото с подноса, седна и потупа дюшека. - Какво ще кажеш да ти сервирам закуската в леглото?
Тя се отпусна до него.
- Мисля, че се брои само ако сме голи.
Той остави подноса на нощното шкафче.
- Това правило ми харесва... а ти знаеш, че спазвам стриктно правилата.
Започна да разкопчава ризата си.
07:20
Елизабет внимателно свали натопената във вино превръзка от остатъка от лявата ръка на Рун. Махна стария бинт и огледа раната. Кожата вече беше започнала да се затваря на доста места и да закрива мускулите, но имаше нужда от още възстановяване. Тя покри пораженията с компрес с осветено вино. Рун тихо изпъшка от болка, но очите му не се отвориха.
„Върни се при мен, Рун“.
Стегна компреса с нов бинт и се облегна назад. Усещаше, че слънцето е изгряло преди около час. Беше прекарала цялата нощ с него в тази килия без прозорци. Вонеше на тамян и вино, с намек за сено и тухли. Миризмата ѝ напомни за времето, когато тя беше затворена тук. Въпреки това остана. Искаше да е до Рун, когато се събуди.
Огледа се намръщено. Стаята не й харесваше.
В помещението имаше просто дървено легло със сламеник, шкафче със запалена свещ, манерка вино, чисти бели марли и стъкленици с масла, миришещи на вино и смола. Приличаше досущ на нейната килия, която се намираше до тази - не че я беше използвала през дългата нощ.
Тътренето на кожа по камък я накара да се обърне към тясната врата. Дребен закръглен мъж с монашеска тонзура влезе в стаята с още вино и бинтове.
- Благодаря, брат Патрик.
- За Рун - винаги.
Монахът ѝ беше помагал в грижите за Рун през цялата нощ. Искрена мъка се изписа на лицето му, когато погледна неподвижното тяло на леглото. Беше го грижа за него, но това не беше само загрижеността на събрат сангвинист. Може би двамата бяха приятели.
- Трябва да си починеш, сестро Елизабет - каза ѝ той за пореден път. - Аз ще го наглеждам. Ако има някаква промяна, веднага ще ти кажа.
Тя отвори уста да откаже - и усети леко вибриране в джоба, където държеше телефона си.
Томи.
През нощта всеки път, когато оставаше сама, се опитваше да се свърже с момчето, но винаги чуваше един и същи механичен глас да я подканва да остави съобщение. Не го направи, тъй като се боеше, че някой друг може да чуе думите ѝ.
- Благодаря, брат Патрик. - Елизабет стана от табуретката до леглото. - Ще ида да си почина.
На лицето му се изписа смесица от изненада и облекчение.
Тя му се поклони, обърна се и излезе. Отиде в съседната килия и затвори яката врата. Едва тогава извади телефона. На малкия екран светеха думи.
Не знаеше как да отговори на съобщението му и не разбираше малкия символ в края. Но разбираше думата „неприятности“.
Разтревожена, тя стисна телефона и набра номера на Томи.
07:32
„Хайде, хайде...“
Томи седеше на тоалетната чиния. Душът до него течеше. Носеше само кърпа около бедрата си. Взираше се в телефона и се молеше Елизабет да отговори на есемеса му. Непрекъснато поглеждаше вратата, уплашен да не се появи някой от стражите, стоящи в коридора пред апартамента му в покрайнините на Рим. Прозорците бяха с решетки. Единственият изход беше покрай двамата сангвинисти, облечени в цивилни дрехи, които пазеха пред вратата.