Накрая телефонът в ръката му завибрира.
Той вдигна веднага и прошепна тихо:
- Елизабет?
- Томи, къде си? Какво е станало? - Както обикновено, тя напълно пренебрегна обичайните любезности.
- Някъде в Рим.
- В опасност ли си?
- Не мисля, но нещо не е наред. Свещеникът, който дойде с мен от Санта Барбара, не ме отведе във Ватикана, а ме остави в някакъв апартамент. Заключен съм... с пазачи отпред.
- Можеш ли да ми кажеш нещо за мястото, където са те завели?
- Стара сграда. Жълта. Мирише на чесън и риба. На третия етаж съм. Виждам някаква река от прозореца на спалнята, а също и фонтан с риба, от чиято уста тече вода. Мисля също, че наблизо има зоологическа градина. Поне чух да реват лъвове.
- Добре. Би трябвало да успея да намеря сградата. Може да отнеме известно време, но ще дойда.
Томи сниши глас още повече.
- Казват, че съм в опасност... от теб, но знам, че не са прави.
- Никога не бих те наранила, но ще ги накарам да си платят, ако ти направят нещо.
Томи се ухили. Не се съмняваше, че Елизабет ще дойде и ще нарита задниците на тия типове, но не искаше тя да пострада.
Помещението се изпълваше с пара. Томи се ослуша да разбере дали някой не е усетил, че говори по телефона, след което продължи:
- Чух ги да казват, че Бернар искал да ме държат под ключ, докато не направиш онова, което искат. Не знам дали е вярно, но ако е така, не им се давай.
- Ще направя всичко, за да стигна до теб. Ще те освободя и ще намерим начин отново да станеш здрав.
Той въздъхна и погледна ръката си. Петното мела- нома се бе разраснало и пълзеше като горски пожар нагоре по ръката му. Бяха се появили и нови петна по краката и лявата буза на задника му. Ангелската му кръв вече я нямаше и ракът сякаш наваксваше пропуснатото време.
- Не е чак толкова зле - излъга той. - Просто се уморявам лесно, но те не ме оставят да спя.
- Пази си силите.
„Лесно е да се каже“.
На вратата на банята се почука и Томи подскочи от изненада. Не беше чул някой да влиза, но пък сангвинистите можеха да се движат като призраци.
- Трябва да затварям - прошепна той. - Липсваш ми.
- И... ти на мен.
Томи прекъсна връзката, скри телефона зад казанчето на тоалетната и бързо застана под душа. Запляска шумно и извика:
- Не мога ли поне да се изкъпя на спокойствие?
- Много дълго се къпеш - отвърна груб глас. - И те чух да говориш.
- Мога да се къпя колкото си ща! И освен това си говоря сам!
Последва дълго мълчание, после пазачът заговори с по-бащински тон. Несъмнено знаеше, че Томи лъже и крие нещо, но тълкуванието му беше погрешно.
- Ако се пипаш по пишката, момче, няма нищо срамно. Но трябва да изповядваш тези грехове на свещеника си.
- Първо на първо, аз съм евреин. И второ на второ, начукай си го!
Стоеше под струята, по-сгорещен и от горещата вода.
„Вече наистина искам да умра“.
07:35
Кастел Гандолфо, Италия
Елизабет скри телефона и тръгна обратно към стаята на Рун. Гневът ѝ пламна, но тя го укроти. Когато дойдеше време да спаси Томи, трябваше да действа с чисто като лед съзнание. Нямаше място за емоции.
Възнамеряваше да се изправи пред кардинала, но първо искаше да провери как е Рун.
Влезе и приглади дрехата си, оправи и ръкавите. Брат Патрик беше коленичил до леглото на Рун и държеше ръката му.
Монахът вдигна глава и ѝ даде знак да приближи.
- Още почива.
Елизабет пристъпи напред и погледна лицето на Рун. Беше отпуснато в съня. Изглеждаше по същия начин както винаги, недокоснат от многото години и трагедии, съставляващи дългия му живот. Де да можеше да е живял живота на обикновен свещеник и да умре в отреденото му време. Не заслужаваше участта, която го бе сполетяла.
- Сигурен съм, че скоро ще се свести - продължи Патрик. - Навременната помощ е спасила живота му.
Елизабет си представи Ерин - как маже раните на Рун с кръвта си. Макар и крехка и смъртна, археоложката го беше спасила.
- Можеш да се помолиш с мен, ако искаш - предложи монахът.
Елизабет искаше да остане, но погледна към дървената врата.
- Първо трябва да говоря с кардинал Бернар.
- Чух, че другите след малко ще се срещнат с него.
Тя обаче не го беше чувала.
При мисълта какво е направил онзи злодей с болното момче, как го използва като пешка, гневът ѝ отново се надигна.