Единствен Кий седеше сам в дъното на бара. Мрачното му изражение и прегърбените рамене ясно издаваха настроението му. Слухът за произшествието в „Бързо и евтино“ беше стигнал до ушите на всички в града и затова присъстващите в кръчмата се отнасяха със съчувствено разбиране към негласната му молба да не го закачат.
Кий си мислеше за Джоди, докато отпиваше от новото питие, но разсъжденията му не преливаха от умиление. Гореше от желание да изрита майка си яко по задника. В болницата, пък и след това, когато с Джейнълин я откараха вкъщи, въпреки препоръките на лекаря и собствения си здрав разум, Джоди не спря да мърмори, да се жалва и да отблъсква опитите им да й създадат елементарни удобства.
— Ще ти наема денонощна медицинска сестра, Джоди — каза й той, докато Джейнълин я уговаряше да си легне. — Джейнълин ходи на работа. Мен по цял ден ме няма. Мейдейл е чудесна помощница, но не можем да разчитаме на нея, че ще се справи, ако отново получиш пристъп, както сутринта. Край тебе постоянно трябва да се навърта някой.
— Идеята ти е превъзходна, Кий! — възкликна Джейнълин. — Нали, мамо?
Без да обръща внимание на Джейнълин, Джоди издуха дима от току-що запалената си цигара право в лицето му.
— На своя глава ще ми наемаш сестра?
— Ще бъде неотлъчно до теб, за да те обслужва.
— Мога и сама да се обслужвам, много ти благодаря. Не ми е притрябвала някаква си повлекана да се суети около мене, да ме командва, да ми рови из вещите и най-безогледно да ме краде, щом си обърна гърба.
— Обадих се в една първокласна агенция в Далас — заобяснява й търпеливо той. — Едва ли ще ни изпратят някоя крадла. Уточних какви са изискванията ни. Дадох ясно да се разбере, че ти не си инвалид, че си независима и държиш на самостоятелността си. Ще проверят в картотеката си, да видят кои са на разположение в момента, но обещаха да изпратят сестра най-късно до утре следобед.
Очите на Джоди се присвиха като цепчици.
— Обади се пак и откажи. Кой, по дяволите, те е упълномощил да вземаш решения вместо мен?
— Мамо, Кий е направил това, защото е сметнал, че е най-добро за теб.
— Ще му кажа аз, кое е най-добро за мен. Искам да се разкара от очите ми. Ти също — тросна се тя и грабна сакото си от ръцете на Джейнълин, която й беше помогнала да го свали. — Махайте се от стаята ми. И двамата. — От страх да не предизвикат друг пристъп, те излязоха.
Тревожеше се за нея до смърт. Когато я зърна просната на пода в „Бързо и евтино“ с плюнки на брадичката и стопено достойнство, едва не припадна. Но едва ли можеше да изпитва неизменно състрадание, като всеки негов опит да бъде мил се посрещаше на нож.
Проклятие, ще преглъща глупостите на Джоди. Цял живот го е правил. На фона на разклатеното й здраве словесните им схватки бяха дреболия. Лошото в момента е, че майка му не желае да приеме сериозността на заболяването си. В кърпа й е вързано да умре, ако не се подложи на предписаното лечение. Само глупак може да си играе така със смъртта.
В следващия миг Кий се усмихна дяволито, защото си спомни, че беше готов да се вреже в буреносния студен фронт и щеше да го стори, ако пътниците, наели самолета, не бяха отменили полета.
Но това беше хазарт, игра на сполуката и на риска, с неизвестен изход. Не е същото, като да получиш предупреждение от докторите, че си заредена бомба със закъснител и ако не вземеш мерки, можеш да умреш, или, което би било по лошо според Кий, да вегетираш през останалата част от живота си.
Лекарят в окръжната болница бе съобщил без заобикалки на него и Джейнълин диагнозата на Джоди с всички стряскащи подробности. Би желал да чуе и друго мнение. Например, на Лара Малори.
— По дяволите! — Даде знак на Хап да му налее още едно питие.
Най-малко искаше да се сеща за Лара Малори. Но тя му въздействаше като упоителното уиски, нахлуваше в главата му, просмукваше се вътре и целия го замайваше. Тихо и невидимо присъстваше постоянно в ума му и се гавреше с мислите му.
Дали е заченала от брат му? Съпругът й знаел ли е? Ами Кларк? Дали новината, че детето му е загинало насилствено, не го е довела до самоубийство? И ако е така, тогава не беше ли длъжен заради Кларк — и заради Лара — да отиде в Монтесангре и да научи обстоятелствата около смъртта на детето? Не, по дяволите. Не е негова работа. Никой не го е определял за попечител на Кларк. Това си е неин проблем. Да се оправя сама. Няма нищо общо с него.