Но колкото повече размишляваше, толкова повече се убеждаваше, че Ашли му е племенница. Мъчеше се да прогони тези натрапчиви съмнения от главата си, но беше невъзможно. Както не бе в състояние да забрави и покрусата на Лара, докато разказваше за жестокото убийство на дъщеря си. Господи, как би могъл човек да съхрани разсъдъка си след подобно преживяване?
Преди няколко седмици беше готов да се обзаложи на последния си цент, че никога не би проявил капка милост към Лара Малори. Но след като изслуша историята й, трябваше да е гадно копеле, за да не се трогне от нея. Затова я прегърна. Искаше да я утеши. И я целуна.
Ядосан пресуши питието си и се втренчи в чашата, която взе да върти и върти върху гладкия плот на бара.
Да, целуна я. И то не просто ей така, едва-едва, от съжаление, без друго чувство. Целуна омъжената любовница на брат си, която отгоре на всичко беше напаст за неговото семейство. Тя го обвини, че се е възползвал от емоционалния й срив, но грешеше. О, той само се престори, че е отгатнала вярно подбудите му, но, бог му е свидетел, когато я целуваше, най-малко си мислеше, че е долна измамница и прелюбодейка, подлъгала брат му. Докато я държеше в прегръдките си, с тия отзивчиво разтворени устни, тя беше просто жена, която копнееше да докосне. Без да ще, бе спазил основното правило, което сам си беше определил — напълно бе изключил името й от съзнанието си.
— Няма ли по-интересни занимания за теб, освен да зяпаш как се топи ледът? Например, да почерпиш една дама с питие?
Кий се навъси при това неприятно натрапване, вдигна очи и видя Дарси Уинстън да седи на столчето до него.
— Ти пък откъде се пръкна?
— Отбих насам да се скрия от дъжда. Ще ме черпиш ли или не?
Хап се приближи. Кий кимна отривисто и барманът прие поръчката на Дарси за водка с тоник. Кий отказа, когато той го попита дали да напълни отново чашата му.
— Значи да пия сама? Колко си груб! — Грижливо начервените устни на Дарси се нацупиха.
— Тъкмо това имах предвид. Всеки да си пие сам. Ама ти не схвана намека.
Тя надигна чашата, която Хап плъзна към нея.
— За майка си ли се кахъриш?
— И за нея.
— Наистина съжалявам, Кий.
Беше убеден, че на Дарси не й пука за никого, освен за себе си, но кимна в знак на благодарност.
— Какво друго те мъчи?
— Дреболии.
— Лъжеш. Вкиснат си. Да не би да е свързано с Хелън Бери, че се върна при Джими Брадли? Чувам, че сега са още по-влюбени отпреди ти да ги разделиш.
Той наведе глава, докато брадичката му се опря в гърдите. Разминаването в слуховете беше толкова абсурдно, че го накара да прихне.
— Какво смешно има?
— Тоя град. Другата половина на света може да гръмне всеки миг, Звездите да се сблъскат и пак да стане патаклама, а народът тук ще се изтрепе да души кой кого чука.
— А ти кого чукаш?
— Това си е моя работа.
— Копеле.
Тя му метна такъв кръвнишки взор, че той отново се засмя.
— Ей, ама ти си се издокарала като за черква, Дарси — забеляза Кий при вида на скромната й рокля и обикновените лачени обувки с високи токчета. Естествено, нищо не изглеждаше скромно или обикновено върху Дарси. Роклята беше ушита от яркорозова коприна, която й стоеше добре, въпреки червения цвят на косата. Бюстът й изпълваше корсажа и дори преливаше малко отвън. Беше оставила най-горните три копчета разкопчани, откъдето примамливо се откриваше ямичката между гърдите й. Високите токчета правеха краката й още по-дълги и стройни. Биваше си я — не можеше да се отрече.
— Бях на среща с Библиотечното дружество — каза тя.
— Че в Идън Пас съществува ли такова дружество? Дори не знаех, че имаме библиотека.
— Разбира се, че имаме. И в дружеството членуват четирийсет и двама души.
— Не думай? Колко от тях могат да четат?
— Много смешно. — Тя допи водката си и тресна чашата на бара. — Благодаря за почерпката. Обади се, щом си върнеш чувството за хумор. Напоследък си пълна отврат.
— К’во й каза, та се фръцна? — попита Хап, след като тя важно се изниза. Взе чашата й и я бухна в леген със сапунявица.
— Не е ли все едно? — рече троснато Кий.
Навън продължаваше да вали, но Кий се отправи към колата си, без дори да сгуши глава между раменете си. Умът му беше зает с толкова неща, че буреносното време бе последната му грижа.
Качи се в линкълна зад волана и едва когато пъхна ключа в стартера, я забеляза. Тя се присламчи по жълтата кожена седалка и пъхна ръка от вътрешната страна на бедрото му, до чатала.
— Знам какъв ти е дертът.
— Хабер си нямаш, Дарси.
— Разбирам аз от тия работи. Надарена съм с шесто чувство. Мога да позная какво му се ще и какво го мъчи един мъж, само от поглед.