— Нима?
— Да. Когато му се ще, от него лъха особена миризма, както е при жените.
— В такъв случай, след теб би трябвало да тича цяла глутница.
Тя го прие за комплимент и премести ръката си върху члена му.
— Искаш ме, Кий. Знам го. Просто си прекалено голям инат, за да се отречеш от ония гадории, дето ми ги изръси оная вечер на събранието. — погали го, трябваше да си признае, че техниката й е безупречна. — Глупаво е. Никой от нас не желае да направи първата крачка към сдобряването. Няма смисъл да се измъчваме взаимно заради тъпата си гордост, нали?
Започна да разкопчава дънките му. Кий прие ролята на страничен наблюдател и не й попречи. Беше му любопитно дали ще откликне. Тя го извади от дънките и взе да го търка между дланите си. Пенисът му набъбна.
— О, скъпи — изстена тя. — Знаех си аз какво ти липсва, само вълшебната ръчица на Дарси може да те оправи.
Усмихна му се подкупващо и зарови глава в скута му. Езикът й беше ту пърхащ и лек, ту приспивен и бавен. Ту нежно го ближеше, ту го засмукваше жадно. Зъбите й тъкмо заплашваха да се впият болезнено в плътта му, когато внезапно устните й го подхващаха гальовно. Знаеше си работата.
Кий отпусна глава на седалката и стисна очи. Не изпитваше желание към Дарси и затова остана изумен, че тялото му реагира по нормалния начин. От друга страна, защо се учудва, питаше се. Беше лягал с жени, без дори да знае името им. Повечето беше забравил, за малко си спомняше. Просто бяха свършили нещо вместо него, което можеше да свърши и сам. Тялото му можеше да го направи и без участието на съзнанието.
Беше доволен, че Дарси не го целуна. Това щеше да придаде твърде личен оттенък на преживяването. Щеше да се наложи да сподели част от себе си с жена, която не означаваше абсолютно нищо за него. Дори не му беше симпатична.
Ако Дарси го беше целунала, ненаситният й език можеше да изличи вкуса от една друга целувка, която още не беше в състояние да забрави. Пазеше спомена за нея под ключ, като някой дъртак, който къта старите си бойни медали. При удобен случай Кий щеше да се отдаде на мисли за нея, да възстанови сладостната й чувственост, също като дъртака, който би извадил медалите и би ги опипал тъжно, за да се върне в дните на отминалата слава. После, ядосан на себе си, и Кий щеше да пропъди спомена, подобно на стареца, който, засрамен от сантименталността си, би затръшнал чекмеджето с толкова скъпите на сърцето му джунджурии.
Ама че патетично, хрумна на Кий, да тъгуваш по нещо, което никога няма да се сбъдне.
Остави съзнанието си да блуждае, откъсвайки се от действителността, но давайки воля на тялото си да реагира. Не докосна Дарси, дори в момента на изпразването. Вместо нея стисна кормилото с все сила, докато пръстите му побеляха. Когато свърши, отново закопча дънките си.
Дарси се изправи и отвори чантичката си, за да извади книжна кърпичка, после изискано попи устните си.
— Знаеш ли по какво се познава, че бог е мъж? — Кий не отвърна, беше чувал вица. — Защото ако бог беше жена, спермата му щеше да има вкус на шоколад.
— Страхотно.
Тя или не долови отвращението, което се криеше в забележката му, или просто не обърна внимание. Засмя се и отърка гърди в рамото му.
— Къде искаш да идем? Или би предпочел да минем отзад, не би било зле, а? — предложи и хвърли поглед на задната седалка. — Жалко, че вече не произвеждат такива грамадни коли. Най-готиното ми чукане е било…
— Лека нощ, Дарси. Прибирам се вкъщи.
— Да имаш да вземаш! Още не сме свършили.
— Аз свърших.
— Да не искаш да кажеш, че…
— Начеса си крастата. Не съм те молил за нищо — напомни й тихо той. — А сега би ли си изнесла задника от колата ми, за да си ида вкъщи?
Тя го заплю в лицето.
Мълниеносно, като настъпена кобра, той я сграбчи за косата с шепа и изви главата й.
— Размина ти се, дето стреля по мен, ама за това мога и да те убия.
ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА
Дарси му вярваше. Даваше си ясна сметка за пословично избухливия характер на Кий, който не се спираше пред нищо. Но не беше в природата й да отстъпва, след като жребият е хвърлен.
— Пусни ме, кучи сине!
Той разхлаби юмрука си и освободи косата й.
— Изчезвай — отсече.
— Тръгвам си. Но не преди да ти кажа какво мисля за тебе. Ти си сбъркан. Не само гаден, а и сбъркан.
— Чудесно. А сега, след като установихме какво ми има, изчезвай от колата ми.
— И аз знам кой ти треска главата, не е оная дебелана Бери. А Лара Малори. — Дясното му око трепна, но иначе цялото му тяло застрашително се вцепени. Тя усети, че е налучкала вярна струна и отново я дръпна: — Не се ли чувстваш тъпичко да сваляш бившето гадже на братчето си? — подигравателно се изсмя.