— Млъквай, Дарси.
— Прословутата докторка е вързала големия немирник Кий Такет на малкото си пръстче. Явно не се е поучил от опита на брат си, а?
Разбираше, че трябва да спре, докато има преднина, но не можеше да устои на изкушението да го помъчи. Още от пубертета владееше умението да разиграва всеки мъж насреща си. С изключение на Кий. Този факт бе наранил жестоко самолюбието й, но знаеше, че ще го превъзмогне.
— Чука ли я вече, Кий? — подразни го тя и навря лицето си в неговото. — Когато се изпразваше, чие име викаше, твоето или на непрежалимия Кларк? Интересно, кой от двамата е по-добър любовник, сенаторът Кларк Такет или малкото му братче? Това ли те привлича в нея? Да не би да искаш да докажеш, че те бива в леглото също толкова, колкото и Кларк?
Кий се раздвижи така внезапно, че тя се сви. Блъсна вратата от своята страна и слезе. После я сграбчи отпред за роклята и я изтегли навън. Розовата коприна подгизна под дъжда. Токчетата й затънаха в калта.
Без да обръща внимание на пронизителните й ругатни, той се качи обратно в колата и запали двигателя. Когато посегна да затвори вратата, Дарси хвана дръжката и я запъна.
— Къде отиваш, Кий? При любовницата на брат си ли? Ще станеш за смях, щом се разчуе. Можеш да се обзаложиш и на двата си ташака, че ще се разчуе. С моя помощ. Резилът ти ще е пълен, не стига, че е курва, ами е и курвата на покойния ти брат.
— Курвите поне имат цена, Дарси. А ти се раздаваш на вересия. — Затвори рязко вратата па колата, включи на задна скорост и отпраши. Гумите изпръскаха с мокър чакъл и кал обувките на Дарси и скъпите й модни чорапи.
Тя взе да сипе псувни подире му. После, застанала под проливния дъжд, реши да му го върне тъпкано на гадното копеле. Ще открие къде е болното място на Кий и ще го удари право там. Само че не тази вечер. Ще изчака да й мине ядът, за да разработи по-прецизно тактиката си.
Докато газеше из дъжда към колата си, в едно отношение беше непреклонна — никой не може да се държи така с госпожа Фъргъс Уинстън и да му се размине.
— Благодаря ви, господа — каза Лара и приключи обръщението си към седемчленното училищно настоятелство на Идън Пас. — Надявам се, че ще обмислите внимателно предложението ми за провеждането на извънкласни беседи по сексуално възпитание. Ако се нуждаете от допълнителни разяснения по въпроса, можете да ме потърсите по всяко време.
— Вие изтъкнахте някои доста убедителни аргументи и направихте интересни забележки — каза Фъргъс Уинстън. — Темата е деликатна. Трябва да я огледаме от всички страни. Може би ще минат седмица-две, докато вземем решение.
— Разбирам. Благодаря за вниманието…
Тя млъкна, когато вратата зад гърба й се отвори. Всички очи се устремиха натам, по лицата им се изписа изумление. Лара изви рязко глава. В заседателната зала бе влязла Дарси Уинстън. Водеше със себе си и Джоди Такет.
Лара почти се сви от злобата в очите на Дарси, с която я стрелна. В изражението й се четеше също известно самодоволство, въпреки че не се усмихваше. Джоди дори не я удостои с поглед.
И седемте членове на настоятелството припряно скочиха на крака. Обади се само Фъргъс. Той се обърна към жена си на малко име, но очите му бяха приковани в Джоди Такет.
— Какво правиш тук, Дарси? Заседанието е закрито.
— Вече не е. — Джоди още не изглеждаше добре, но гласът й звучеше силно и пронизително.
— Тя настоя да дойде — поясни Дарси. Фъргъс най-накрая откъсна съкрушителния си взор от Джоди и го премести към жена си. — Извинявай, Фъргъс. Знам, че си ми казвал да не разгласявам въпросите, обсъждани от настоятелството, докато не бъдат обявени публично, но днешният проблем ме вълнува толкова дълбоко, че трябваше да предприема нещо.
Лара се надигна от мястото си.
— В момента аз имам думата, госпожо Уинстън. Ако желаете да се обърнете към училищното настоятелство, предлагам да минете по каналния ред и да поискате среща, както постъпих аз. Или правилата не важат еднакво за всички? — Многозначително изви глава към Фъргъс.
Той се беше вторачил в Джоди Такет и я гледаше като отровен. Видът му показваше, че е готов да удуши жена си, задето я е домъкнала на събрание, ръководено от него.
— Д-р Малори е права — отвърна той. — Ако желаете да привлечете вниманието на настоятелите към даден въпрос, направете го по-съответния начин. Не можете да нахлувате ей така и да прекъсвате заседанието.
— В обикновен случай не бихме постъпили така — съгласи се Дарси. — Но…
— Аз ще говоря от свое име. — Джоди нетърпеливо се приближи към заседателната маса. Когато се увери, че всички членове са вперили очи в нея, тя попита троснато: — Вие какво, да не ви е изпила човка акъла?