— Да — отвърна предпазливо той.
— Но аз знаех, че ти не искаш тя да води тия сексуални беседи и да раздава презервативи на децата, включително и на дъщеря ни. Просто се опитах да ти помогна да се измъкнеш от задънената улица.
— Като довлече Джоди Такет? Господи! — Той прокара ръка по яйцевидната си глава. — Нищо ли не си научила за мен през всичките тия години, откакто сме женени? Не желая да си имам вземане-даване с Джоди. Тя е последният човек, до който бих опрял да ме отървава, ако загазя. Готов съм да се чувствам задължен на целия свят, но не и на нея.
— Знам. Знам, Фъргъс. — В гласа й се промъкнаха угоднически нотки. — Но в отчаяни моменти човек прибягва до отчаяни мерки.
— И да умирам от отчаяние, пак няма да потърся помощта на Джоди. Веднъж й се доверих и тя ме прекара, ограби и заряза. После години наред хората ми се присмиваха как ме е метнала.
— Вече никой не ти се присмива.
— Да, защото си скъсах задника от бачкане да преуспея. Името ми значи нещо в този град, напук на Джоди Такет.
— Не се впрягай, тогава. Натрил си й носа.
— Не е достатъчно. Никога няма да е достатъчно.
Тя изпухтя от раздразнение.
— Враждата свърши, Фъргъс, ти спечели. Тя е стара вече.
— Само с няколко години е по-възрастна от мен.
— В сравнение с теб, тя е направо дъртофела. Освен това участието й не от значение. Д-р Малори е виновна за цялата бъркотия.
— Повечето й доводи бяха съвсем смислени.
Дарси преглътна хапливата забележка, която напираше в устата й. С грижливо премерен тон каза:
— Не се съмнявам. Тя е интелигентна. Има титли и дипломи, окачени по стените в кабинета й. — Избърса нос с кърпичката си. — За разлика от мен, аз съм една проста домакиня. Какво разбирам аз?
— О, скъпа. Извинявай.
Фъргъс приседна до нея в крайчеца на леглото и улови ръката й. През съвместния им живот тя бе успяла да му внуши, че страшно се измъчва от липсата на висше образование, което не отговаряше напълно на истината. При нужда винаги прибягваше до тази хватка, за да го обезоръжи.
— Не исках да кажа, че д-р Малори е по-интелигентна от теб.
По бузата й красноречиво се търкулна една сълза.
— По-интелигентна е. При това умее да си играе с хората, както си ще. Навярно го е усвоила от политиците, покрай които се е навъртала. Първо успя да омае Хедър. А сега и ти вземаш нейната страна против мен.
— Не, скъпа. Изобщо не става дума за това. Въпросът е, че никак не ми беше приятно, задето си повикала Джоди на помощ.
— Не мисли, че го направих, защото ти имаше нужда. — Тя протегна ръка и го помилва по лицето. — Бог ми е свидетел, не отидох при нея заради това.
— А защо тогава?
— Защото исках да поставя д-р Малори на мястото й. И кой би могъл да го стори по-добре от най-заклетия й враг? Не разбираш ли, Фъргъс? Джоди свърши мръсната работа вместо теб, но ти, като председател на настоятелството, ще обереш всички похвали, че си отблъснал тая докторица-янки и нейните така наречени прогресивни идеи.
По челото му се врязаха дълбоки бръчки от усилието да вникне в смисъла на казаното.
— Никога не бих погледнал на нещата по този начин.
Дарси се взря в него с премрежени клепки.
— Според теб д-р Малори хубава ли е?
— Хубава? Ами, мисля, че да.
— По-хубава от мен?
— Не, слънчице — отвърна той и приглади косата й. — Не съществува по-хубава жена от теб.
— И аз съм твоя, Фъргъс. — Тя се сгуши в него и прошепна: — А ти си най-добрият съпруг на света. — Ръката й се обви около врата му. — Ще ти се стори ли ужасно, ако поискам да се любим сега?
— Посред бял ден?
— Малко е палаво от моя страна, знам, но, божичко, Фъргъс, толкова те обичам в момента, че искам да ти го покажа.
— Хедър може да…
— Тя ще бъде на репетиция с мажоретките поне още час. Моля те, скъпи? Когато си толкова непреклонен с мен и ми се разкрещиш, цялата омеквам отвътре. Мъжествеността ти страшно ме възбужда. И… си изпускам мъзгата. Там долу. Знаеш къде.
Едрата му адамова ябълка се плъзна нагоре, после надолу.
— Аз… не съм си и представял.
— Виж. — Тя насочи ръката му под полата си и се престори, че примира от удоволствие, когато я докосна между бедрата. — О, господи, боже мой! — изохка.
Само след броени минути Фъргъс вече бе забравил за кавгата им и за причината, която я беше породила. С целувки, милувки, напъни и стенания Дарси си възвърна благоразположението му.
Дори да се досещаше, че са го изработили, Фъргъс с радост си затвори очите.
На Лара й бяха необходими не повече от две седмици, за да признае, че заплахите на Дарси Уинстън и на Джоди Такет може би не са безоснователни. След двайсет и един дена тя се почувства победена. След припадъка на Джоди Такет в супермаркета онзи вторник сутринта, Лара не видя очите на нито един пациент.