— Готова си дори да кажеш, че съм последната ти надежда, нали, Лара?
— Заради теб дойдох в Идън Пас. — Изявлението й го смая, както бе очаквала. — Кларк ми предостави златна възможност да възстановя лекарската си практика, но аз нямаше да я приема, ако не беше ти. Исках да се срещна с този неустрашим брат, който може да лети „по всяко време и навсякъде“ по твоите думи. Знаех, че отсъстваш през повечето време, но бях убедена, че рано или късно ще се върнеш. Реших да те склоня да ме закараш до Монтесангре, независимо какво ще ми струва това. Да, ти наистина си последната ми надежда.
Той я слушаше с дълбоко внимание, очевидно поразен от признанието й. Бързо се съвзе. По устните му се разля бавна усмивка.
— Значи мога да назова цената си?
— Вече го направи. Сто хиляди долара.
Той протегна ръка и небрежно я погали по бузата.
— Които съм готов да разменя за едно чукане.
Ръката й се стрелна да перне неговата и да я отблъсне от лицето си, но вместо това се сключи около китката му и пръстите й го стиснаха с все сила.
— Подозирах, че ще измислиш някоя гадост. Опитах се да пробудя великодушието ти, но това чувство ти е напълно чуждо. Не се интересуваш от никого, а единствено и само от себе си.
— Най-сетне взе да загряваш, док — прошепна той. — Не можеш да си представиш колко е гот да си свободен от задължения.
— Свободен от задължения? Брат ти има частично участие в смъртта на Ашли. От всички нас, грешниците, дъщеря ми бе най-невинната жертва в тази чудовищна каша. Според мен Кларк трябва да поеме своята отговорност. Както и аз.
Тя пусна китката му.
— Когато става дума за Ашли, изцяло се прощавам с достойнството си. Никога няма да я видя да кара колело, нито ще я чуя да подрънква на пиано, никога не ще целувам ожулените й колене, нито ще слушам как реди молитвите си преди лягане. Искам нещо съвсем реално, да я погреба на американска земя. И ако трябва да легна с теб, за да го постигна, готова съм да заплатя тази нищожна цена.
Страстният пламък в очите му се превърна в смразяващ цинизъм. Той се отдръпна, но толкова бавно, че отдалечаването им сякаш трая цяла вечност.
— Както каза, док, великодушието ми е напълно чуждо. Е, бих превел някоя старица през улицата, ако насреща й се задава грамаден камион, но чувството ми за благородство се простира само дотам. Не приличам на брат си по никакъв начин, образ или форма. Предоставих всички добри дела на него. И макар да умирам от любопитство защо толкова му се е усладила твоята мръвка, ще мина и без нея.
На излизане подхвърли през рамо от прага:
— Би ли заключила, като тръгваш?
— Закъсня.
— Знам.
— Не те изчакахме за вечеря.
— И без това не съм гладен.
Кий и Джоди си разменяха думите като в престрелка. Той отиде право до бюфета и си наля една чаша алкохол.
— Имаме черен грах и шунка, Кий — каза Джейнълин. — Ти обожаваш грах. Моля те седни и дай да ти сипя една чиния.
— Ще седна, но не ми се яде.
Беше в отвратително настроение, откакто Лара Малори го бе помолила да й помогне да върне тленните останки на едно момиченце, което сигурно беше негова плът и кръв, от Монтесангре. Дали гузната съвест на Кларк не го бе принудила да посегне на живота си? До този момент Кий бе отричал слуховете за самоубийство. Но сега те не му струваха вече толкова абсурдни.
Сложи гарафата с алкохола на масата до себе си. Пренебрегна критичния поглед на Джоди и отново си напълни чашата:
— Как беше днес, Джоди? По-добре ли се чувстваш?
— Нищо ми няма. Никога не ми е имало. Получих пристъп на задух и всички се разкрякахте.
Отказа се да спори с нея, за да не й се качи пак кръвното. След удара пристъпваше на пръсти около нея и полагаше неимоверни усилия да я успокоява, а не да я предизвиква.
Продължаваше да смята, че трябва да й наемат денонощна медицинска сестра, но оттогава не бе повдигал този въпрос. Стремеше се да избягва словесните й удари, защото знаеше, че избухливостта й произтича до голяма степен от страх. По дяволите, и той да беше преживял подобен пристъп, сигурно щеше да бъде на тръни.
— А при теб как беше, Джейнълин? Нещо интересно да ти се е случвало днес?
— Не. Работа, както винаги. А ти как прекара? Разправи им за скотовъдеца от Арканзас.
— Андерсън ми плати добре. Не беше трудно. Но се отегчих до смърт.
— А за теб това е най-важното нещо, нали? — обади се Джоди. — Да не дава Господ да ти доскучее.
Кий вдигна чашата си с уиски и я поздрави за точната забележка.
— Досущ като баща ти — изсумтя презрително Джоди. — Не можеш да дишаш без приключения.
— Какво лошо има в това?