— Десертът е пудинг от тапиока, Кий. Искаш ли малко?
— Ще ти кажа какво. — Джоди не обърна внимание на отчаяния опит на Джейнълин да предотврати кавгата. — Ти си едно голямо бебе, което живее в страната на измишльотините. Не е ли време да пораснеш и да се заемеш с нещо сериозно?
— Той лети за една дърводобивна компания, мамо. Те са го наели да пръска боровете срещу бръмбари. Да спасяваш горите е отговорна работа.
Джоди не чу дъщеря си. Погледът й беше вперен в Кий.
— Животът не е низ от приключения. Смисълът му е в работата, ден и нощ, в дъжд и пек, за хубаво и за лошо, независимо дали ти харесва или не.
— За мен това не е „живот“ — отвърна той. — За мен това е равнозначно на робия.
— Животът не винаги е удоволствие.
— Точно така. Затуй трябва постоянно да го търсиш. Или да си го създаваш.
— Като баща ти?
— Да. Защото не го е намирал вкъщи. — Всеки момент щеше да кипне. — Опитвал се е да го отрие извън дома, с други жени, в чужди легла.
Джоди скочи от стола си като ужилена.
— Няма да ти позволя да дрънкаш тези гадости на масата ми.
Кий също стана и се изстъпи срещу нея.
— А аз няма да ти позволя да хулиш баща ми.
— Баща ли? — подхвърли пренебрежително тя. — Той не беше никакъв баща. По цели месеци не се вясваше при вас.
Заболя го, като си спомни безбройните случаи, когато наблюдаваше как колата на баща му изчезва зад завоя на пътя и детското му сърце се късаше от мъка при мисълта, че ще се губи дни наред.
Изпита желание да й отмъсти.
— Той бягаше от теб, не от нас.
— Кий! — намеси се Джейнълин.
Отново никой не й обърна внимание. Дълго потисканото му негодувание се беше отприщило и той не можеше да сдържа повече пороя от гневни обвинения.
— Никога не си ми казала една добра дума, нито си ме погалила. Да не би с татко да се отнасяше по-различно? Колко пъти се случи да разговаряш с него, без да му натякваш за недостатъците? Поне веднъж изби ли си от главата мисълта за петрол, за да се посмееш с него, да се пошегуваш или да се поглезиш просто така? Когато беше потиснат, приласкаваше ли го до гърдите си, за да го утешиш? Не че гърдите ти биха предложили кой знае каква утеха или съчувствие. Те са по-корави и от камък.
— Кий! — извика Джейнълин. — Мамо, седни. Изглеждаш…
— Баща ти не се нуждаеше от моята любов. Получаваше я в излишък от курвите по целия свят. Отгоре на всичко ми ги навираше в лицето. И в деня на раждането ти не се посвени да легне с една. — Тя изпъна рамене и няколко пъти мъчително си пое дъх. — Единственото свястно нещо, което излезе от брака ми с Кларк Такет младши, беше брат ти.
— Светецът Кларк — каза присмехулно Кий. — Може и да е не бил чак такъв светец, какъвто си въобразяваш. Тази вечер разговарях за него с бившата му любовница. Тя май обвинява Кларк, че я запокитил със семейството й в Централна Америка и е допринесъл за убийството на близките й. Иска да я заведа там и да й помогна да върне останките на дъщеря си.
— Ама че мръсница, а?
— Нали няма да го направиш? — Джейнълин го зяпаше втрещена.
— Защо пък не? Парите й са същите като на другите.
— Но там още кипи революция. Всеки ден се избиват хора.
Въпреки че отговаряше на Джейнълин, очите му бяха впити в Джоди.
— Д-р Малори смята, че ние, Такетови, й дължим тази услуга. В замяна на това тя е съгласна да напусне Идън Пас и никога повече да не се връща.
— Да не си посмял да я послушаш, чуваш ли? — Гласът на Джоди трепереше от гняв.
— Дори да означава, че ще се отървем от Лара Малори?
— Не можеш да й вярваш, че ще изпълни обещанието си. И през ум да не ти минава да ходиш в Централна Америка с нея.
Той сложи ръка на сърцето си.
— Защо, мамо, трогнат съм, че си се загрижила за моята безопасност.
— Пет пари не давам за това. Единственото ми желание е да запазя жалките остатъци от репутацията на Кларк. Ако тръгнеш с тая курва, да знаеш, че напълно заслужаваш да ти хвръкне тъпата глава.
Джейнълин сподави възклицанието си с ръка и се стовари върху стола си.
— Защо не си го кажеш направо, Джоди? — изкрещя Кий. — Щом не можеш да върнеш Кларк, по-добре и мен да ме няма.
Джоди грабна кутията с цигарите и запалката си, обърна се и с ядна стъпка излезе от трапезарията.
Безпаметно дълго ръцете му стискаха облегалката на стола, вкопчени здраво. Кокалчетата на пръстите му побеляха върху полираното дъбово дърво, сякаш всеки миг се канеше да вдигне стола и да го запокити през прозореца.
Беше забравил напълно за присъствието на Джейнълин, когато тя се обади:
— Ти така разсърди мама с тия… ужасяващи думи, че тя не можа да ти отговори.
Той я изгледа мрачно. Мускулите на ръцете му се отпуснаха и ръцете му се прибраха до тялото. Обърна се и тръгна към вратата.