— Грешиш, Джейнълин. Не ми отговори, защото й казах истината.
Лампата на нощното шкафче щракна. Лара моментално се събуди и се завъртя към светлината, след което седна рязко в леглото, сърцето й се беше качило в гърлото от страх.
— Какво правиш тук? Как влезе?
— Набрах кода на задния вход — отвърна Кий. — Забравила си да смениш цифрите на алармата.
Очите му бяха привлечени от разголените й гърди. Лара още не можеше да дойде на себе си и не се опита да ги скрие. Няколко секунди погледът му остана прикован в нея, после той тихо изруга, грабна пеньоара й, проснат в дъното на леглото, и й го метна.
— Сложи си това. Трябва да поговорим.
Замаяна, че се бе събудила и го бе заварила в спалнята си, тя безропотно изпълни заръката му. Приседна в края на леглото.
Кий крачеше напред-назад покрай долната табла и гризеше долната си устна. Внезапно се спря и я погледна.
— Никога няма да получим разрешение за кацане. Мислила ли си за това?
Тя се чувстваше зашеметена от внезапно прекъснатия сън.
— Не. Искам да кажа, да. — пое си дълбоко дъх, за да се окопити и прибра косата от лицето си. — Не, никога няма да получим разрешение за кацане, но да, мислила съм много по този въпрос.
— Е, и?
— Разполагам с карта, на която има отбелязана частна самолетна писта.
— МВК?
— Какво?
— Международна въздухоплавателна карта. Специално направена за пилоти.
— Не съм сигурна. Прилича на обикновена.
— По-добре от нищо — рече той. — Откъде си я взела?
— Изпратиха ми я.
— От доверен човек ли?
— От един католически свещеник. Отец Джералдо. Беше ни приятел, докато бяхме там. Рандъл го назначи за официален духовен пастир на посолството.
— Смятах, че метежниците са избили всички свещеници.
— Да, мнозина пострадаха. Но той успя да се спаси.
Кий се замисли над този факт и се настани в едно кресло до леглото, толкова близо до нея, че коленете им почти се докосваха.
— Май тоя твой свещеник върти двойна игра в своя полза.
— Напълно е възможно — призна Лара със слаба усмивка. — Той твърди, че симпатизира и на двете страни.
— Значи се нагажда, както му изнася.
— Само така може да върши богоугодните си дела.
— Или да отърве кожата.
— Да — съгласи се неохотно тя. — Но нямам основание да не му вярвам. Пък и само на него можем да разчитаме.
Кий издиша шумно.
— Добре. Да зарежем временно този въпрос и да минем на втора точка. Имаш ли представа дали разполагат с радар?
— Положително, но едва ли е много прецизен. Там всичко е допотопно. В техническо отношение страната е на светлинни години от останалия свят.
— На какво разстояние от Сиудад Сентрал отстои пистата?
Тя превърна километрите наум.
— На около четирийсет мили.
Той подсвирна.
— Доста близо е. Как ще избегна радара им според теб?
— Сигурно има начин. Наркотрафикантите постоянно го правят.
Той я стрелна с очи.
— Никога не съм се занимавал с такава помия.
— Не намеквам подобно нещо…
— Напротив. — Задържа втренчения й поглед, после нетърпеливо сви рамене. — Майната му. Мисли каквото щеш.
Стана от стола и отново взе да се разхожда. Лара копнееше да му зададе стотици въпроси, но не посмя. Най-много от всичко искаше да знае защо е променил решението си. Той неспокойно кръстосваше спалнята й, като затворен в клетка звяр.
— Ако успеем да се промъкнем през радара им и ако тая писта наистина е там, където предполагаме…
— Да?
— После какво?
— Мога да уредя отец Джералдо да ни вземе с кола.
— Продължавай.
— Съществува нелегална организация, която съумява да внася и изнася храни, писма и разни неща в и от Монтесангре. Така се сдобих с картата. Чаках я цяла година, но е моя от два-три месеца. С помощта на този канал мога да съобщя на отец Джералдо кога да ни посрещне.
— И да чакаме още една година?
— Не. Хората са предупредени. И са готови да действат.
— Толкова ли беше сигурна, че ще се съглася?
— Бях сигурна, че ще опитам всички средства, за да те склоня.
Те замълчаха, втренчили очи един в друг. Кий пръв се опомни.
— Тоя свещеник знае ли английски?
— Всъщност, името му е Джералд Малоун. И е американец.
Кий изруга.
— Което значи, че е двойно по-подозрителен и го следят на всяка крачка.
— Съмнявам се. Той владее до тънкости монтесангренската култура и е по-скоро латиноамериканец, отколкото ирландец по темперамент. Освен това си дава ясна сметка за опасностите. От години живее в техните условия и знае как да ги избягва. Пистата навярно е относително безопасна. Казаха ми, че се намира до морския бряг в полите на обрасла с гъста растителност планинска верига.