В резултат на това страната не се радваше на процъфтяващ туризъм за разлика от по-облагодетелстваните си съседки, които разчитаха на отпускари от Северна Америка и Европа за поддържане на своите национални стопанства. Тъкмо тази икономическа несправедливост бе довела до не един въоръжен конфликт между Монтесангре и граничещите с нея централно-американски републики.
Погледната от въздуха, планинската верига приличаше на буквата „С“, която се завиваше във вътрешността на страната, образувайки северна граница със съседната държава, после се спускаше успоредно на брега в продължение на мили, изтънявайки в края. Закътана в средата на буквата бе разположена столицата, Сиудад Сентрал. Деветдесет и пет процента от населението на Монтесангре бе съсредоточено в самия град или в околните села, пръснати край него.
Отвъд селата, във всички посоки, се простираше безбрежна непроходима джунгла, обрасла с гъста растителност, и обитавана единствено от диви зверове и няколко индиански племена, които живееха по същия начин, както преди векове, без пробуждащите или опорочаващи съзнанието елементи на съвременната цивилизация.
Лара бе идвала в Монтесангре само веднъж, и то със самолет, и след това не я бе напускала до деня, в който я откараха оттам ранена и в безсъзнание. Когато бреговата ивица започна да се различава по-ясно, сърцето й се скова от ужас. Спомни си колко злочеста и нещастна се бе чувствала при пристигането си с Рандъл. Единственото нещо, което я крепеше тогава и повдигаше сломения й дух, беше мисълта за живота, зреещ в утробата й. Само заради Ашли бе готова отново да се върне.
— Отваряй си очите и за други самолети — каза Кий. — Аз не мога да се разсейвам със зяпане.
— Никой не знае, че пристигаме.
— Надявам се. За всеки случай, не искам някой военен вертолет да се лепне за опашката ни, а ти?
Лара обърна очи към него. Температурата в кабината бе поносима, но по брадясалата му буза се стичаше ручейче пот. Нейната кожа също лепнеше от нервна възбуда.
— Щем не щем ще трябва да кацаме — измърмори той, визирайки уредите. — И да искам, вече не бих могъл да се измъкна от въздушното пространство на Монтесангре. Скапаното гориво е на свършек. Къде са шибаните ти факли?
Лара се наклони напред й трескаво зашари с поглед по брега. Нищо не се виждаше, освен тънка плажна ивица, която се сливаше с очертанията на дърветата. Планините се мержелееха застрашително над тях.
Ами ако отец Джералдо не е там? Ами ако са го измъчвали, докато ги издаде? Какво ще стане, ако командирите на бунтовниците научат, че вдовицата на бившия американски посланик се връща? Не само нейният живот ще бъде в опасност, но и животът на Кий. Няма да получат отникъде помощ. Ще бъдат оставени на милостта на похитителите си, а Лара знаеше, че местните хора са лишени от състрадание, по-добре да се разбият и да загинат.
— По дяволите!
— Какво?
— Трябва да се издигнем. Дръж се. — Той натисна лоста за подаване на гориво и самолетът рязко набра височина. Лара погледна надолу. Бяха на косъм да се блъснат в билото на планината. Кий се наклони наляво и се плъзна над стръмните, залесени хребети, после отново изви над прибоя.
— Къде е мястото, Лара?
— Не знам. — Притеснена прехапа долната си устна. Беше сигурна, че придружителят им ще ги очаква.
— Виждаш ли нещо?
— Не.
— Чакай! Мисля, че виждам…
— Къде?
— Четири часът.
Той предприе още една драстична маневра, при която стомахът й се разбълника. Затвори очи, за да възвърне равновесието си. Когато ги отвори, хоризонтът беше отново на мястото си, а пред и под тях премигваха три светли точици, после се появи още една.
— Той е! — извика тя. — Тук е. Казах ти, че ще дойде.
— Дръж се. Слизаме. Той стабилизира самолета и намали височината и скоростта. По-скоро от очакваното светлинките се втурнаха насреща им. Приземиха се със силно друсане. Машината заподскача по неравната сгурия. Кий се облегна с всичката си тежест върху лоста. На практика се изправи върху педалите. Пистата беше построена върху леко възходящ наклон за по-лесно спиране на самолета и осъществяване на по-късо кацане. Въпреки това, сякаш се носиха по нея цяла вечност. Заковаха се смайващо близо до дърветата в края на грубата писта.
Той изключи двигателя. Въздъхнаха облекчено. Кий сложи ръка на коляното й.
— Добре?
— Добре. — понеже трябваше да слезе преди него, тя посегна към вратата.
— Почакай. — Той седеше напрегнат и неподвижен и шареше с поглед из плътната черна пелена отвъд самолета. — Първо искам да видя комитета по посрещането.