Останаха смълчани. Шестте факли зад тях, по три от всяка страна на пистата, бяха изгасени една по една.
Кий продължаваше да държи дясната си ръка върху коляното й. Лявата пъхна под седалката, за да извади пистолета. Беше й казал, че е деветмилиметрова Берета. Свали предпазителя и първият куршум автоматично се плъзна в гнездото. Сега оръжието беше заредено и готово за стрелба.
— Кий!
— Ние сме удобен прицел. Няма да им се дам без съпротива, па макар и символична.
— Но…
Той вдигна ръка за тишина. Тя също го чу — приближаваше автомобил. Погледна през рамо и видя, че от тъмнината изниква джип и бавно придобива поясни очертания. Присламчи се зад самолета и спря. Шофьорът му слезе и се запъти към кабината.
Кий насочи Беретата към смътната фигура.
Лара ахна от облекчение.
— Отец Джералдо е. Идва сам.
— Дано да е така, по дяволите.
Лара отвори вратата и предпазливо се показа от самолета, като се спусна по степенките на крилото.
— Отец Джералдо — каза и скочи на земята. — Слава богу, че сте тук.
Той протегна ръце.
— Наистина. Приятно ми е да ви срещна отново, госпожо Потър.
Тя също му подаде ръка и той я стисна в топлата, си влажна шепа.
— Добре изглеждате — рече тя.
— Вие също.
— Успяхте ли да разберете къде е погребана дъщеря ми?
— Боя се, че не. Разпитвах тук-там, но без полза. Съжалявам.
Новината я разочарова, но не я изненада.
— Знаех си, че няма да е лесно. — В този момент Кий се появи откъм крилото. — Това е Кий Такет.
— Отче — обади се той с припрян глас. — Благодаря за координатите. Без тях никога не бихме се ориентирали.
— Радвам се, че са ви послужили.
— Сигурен ли сте, че не са ви проследили?
— Относително, да.
Кий се намръщи.
— Е, дайте сега да скрием тоя хубостник, преди да сме си навлекли компания.
— Уверявам ви — каза свещеникът, — за момента сме в безопасност.
— Не обичам да рискувам. Накъде?
— Заради революцията контрабандата на наркотици е силно намаляла. Пистата не се използва от някое време. Донесох мачете и докато ви чаках, разчистих едно кътче в храсталака. — Той посочи към непроходимата стена от буйна растителност.
— Давайте тогава.
Окастриха най-гъстата част от нея и избутаха самолета от пистата вътре. Прибраха си малкото донесени вещи, включително и скрития пистолет, после покриха машината с клони.
— Мястото е отдалечено — обясни свещеникът на Кий, който оглеждаше маскирания самолет от всички страни. — Мисля, че дори през деня трудно биха го забелязали. — позволете да ви помогна, госпожо Портър.
Той взе раницата на Лара и чантата с фотоапарата и се отправи към джипа. Кий нарами своя сак с оръжието и прошепна тихичко на Лара:
— Пропусна да ми кажеш, че отчето е пиянде…
— Изнасял е литургия. Дъхът му мирише на вино за причестяване.
— Как не. Това е ямайски ром. Толкова пъти съм повръщал от него, че много добре знам как ухае.
— Тогава нямаш право да го съдиш.
— Все ми е тая, ако ще да нагъва конска пикня, но да е надежден.
Преди да успее да отхвърли обвинението му, стигнаха до джипа. Отец Джералдо, който едва се влачеше, като че беше не на четирийсет, а най-малко на шейсет години, помогна на Кий да натовари багажа.
— Ако нямате нищо против да се настаните зад мен, на госпожа Портър ще й е по-удобно да пътува отпред.
— Нямам — отвърна Кий и с лекота се прехвърли на задната седалка. — Тъкмо ще пазя гърба ни.
— Казано съвсем на място. — Свещеникът му се усмихна. — Живеем в размирни времена.
— Точно така. С удоволствие бих си побъбрил с вас на чашка. А сега по-добре да се омитаме. Незабавно.
Дори да се бе засегнал от намека на Кий за пиенето, свещеникът не го показа. Помогна на Лара да се качи на мястото до шофьора и седна зад волана.
— Не бива да палим фаровете, докато не наближим града. Нощем пътищата понякога се проверяват от патрули.
— На кого? — поинтересува се Кий.
— На когото падне. Всеки ден е различно.
— Каква е политическата обстановка в момента? — попита Лара.
— Променлива.
— Страхотно — измърмори Кий.
— Старият режим иска да овладее положението. Президентът Ескавес още се укрива, но мълвата гласи, че се опитва да събере армия, за да си възвърне властта.
— Метежниците няма да го допуснат без жестоки кръвопролития — обади се Лара.
— Несъмнено — съгласи се свещеникът, — но Ескавес не е основната им грижа. Той си въобразява, че народът още го обича, но греши. Никой не желае да се върнат дните на неговата тирания преди революцията. Той е просто един заблуден старец, по-скоро досаден, отколкото опасен. Бунтовниците имат по-сериозни проблеми за решаване.