— Какво е предчувствието ви за сеньор доктора?
В тъмните очи на свещеника проблесна колебание. Най-накрая промълви:
— Независимо дали ще склони да ни помогне, мисля, че поне няма да ни издаде.
Лара се съгласи.
— Добре, вие двамата — рече тихо Кий. — Както кажете, но ще ме слушате как да постъпим.
Лара и Кий чакаха в претъпкания болничен кабинет на доктора, докато отец Джералдо за втори път изпълняваше ролята на техен говорител. Кий бе спуснал щорите срещу следобедното слънце, но стаята беше без климатична инсталация и вътре едва се дишаше. Роклята на Лара лепнеше за мокрото й тяло. По ризата на Кий, точно през средата, също личеше широко, тъмно петно. Той често бършеше с ръкав потта от челото си. Пестяха въздуха и силите си и не продумваха.
Мълчанието беше допълнителна предпазна мярка. Не искаха гласовете им да примамят някой от персонала в личния кабинет на лекаря. Трудно би им се удало да обяснят присъствието си.
Чакането се проточи безкрайно. Лара скръсти ръце пред лицето си и се облегна върху бюрото, повече от два часа стояха тук. Защо се бавеше толкова дълго? Въображението й започна да се развихря: открили са ги. Извикали са въоръжени отряди и в момента обкръжават болницата. Кий май излезе прав — д-р Сото използва професията си като прикритие. А всъщност е шпионин. Прозрял е шикалкавенето на отец Джералдо, изтръгнал е с мъчения истината и…
В мига, в който долови приближаването на испаноговорящи гласове, тя се изправи. Кий също ги беше чул. Той зае позиция зад вратата и й направи знак да не се обажда и да не се показва, докато лекарят не влезе в стаята.
Сърцето й биеше до пръсване. Между гърдите й рукна пот. Дръжката на вратата се завъртя и в кабинета влезе д-р Томас Сото Куиньонес, следван от свещеника. Той посегна към ключа на лампата и го щракна.
— Раждането беше нормално, но тези неща понякога продължават…
Забеляза Лара и я изгледа недоумяващо.
— Прощавайте, докторе — каза смирено отец Джералдо и въведе доктора през прага. Пак на испански обясни: — Не бях съвсем откровен. — Макар, че наистина бих искал да обсъдим създаването на кухня за гладните. Може би някой друг път?
Кий се пресегна зад тях и затвори вратата, като се изпречи между нея и слисания доктор.
Отец Джералдо се извини на Лара и Кий за забяването.
— Съгласи се да поговорим, след като изроди едно бебе. Раждането се запъна и протече по-дълго от очакваното.
— Вие сте американци? — възкликна лекарят на безупречен английски. — Как сте минали границата? Моля ви, обяснете ми какво става. — Той изгледа притеснено суровия лик на Кий и пистолета, затъкнат в колана му. Първо зяпна свещеника, после Лара, която в момента стоеше до бюрото му. — Вие пък коя сте?
— Казвам се д-р Лара Малори. — Устната й не бе кървила от часове, но тя я чувстваше натежала като желязо. — Преди три години аз живеех в Монтесангре със съпруга си, посланика Рандъл Портър.
— Ами да, разбира се — рече той, когато споменът го осени. — Снимката ви беше поместена във вестниците. Съпругът ви беше отвлечен и екзекутиран. Такава трагедия. Безсмислена жестокост.
— Да.
— Лекарското братство още оплаква смъртта на посланика. След скъсването на отношенията със Съединените щати притокът на медикаменти и фармацевтични средства почти секна.
— Като лекар напълно разбирам проблема ви. — Тя пристъпи няколко крачки напред. — Д-р Сото, лично ще се погрижа да получите предостатъчни количества от тях, ако ми помогнете сега.
Докторът погледна през рамо към Кий, хвърли още един въпросителен взор на свещеника и отново се обърна към Лара.
— По какъв начин да ви помогна?
— Да намеря гроба на дъщеря си.
Д-р Сото я зяпна ококорен от изненада, но нищо не каза.
— При отвличането на съпруга ми тя беше убита в престрелката. Била е погребана тук. Моето правителство, както и няколко монтесангренски режима, не се отзоваха на постоянните ми молби останките й да бъдат ексхумирани и върнати в Съединените щати. Дошла съм да го направя собственоръчно. Но не знам къде е заровена.
В дъното на застлания с линолеум коридор се разнесе скърцане на гумени подметки. Тракането на металните чинии и чаши отбеляза пристигането на количките за вечеря. Но в този тесен кабинет, близо до аварийния изход, се бе възцарила гробна тишина.
Най-накрая докторът се прокашля.
— Дълбоко ви съчувствам. Заслужавате възхищение, че сте предприели това опасно начинание. Но просто съм с вързани ръце. Откъде да знам къде е погребана дъщеря ви?
— Вие сте подписали смъртния й акт. — Лара се приближи към него. Кий се напрегна и посегна към пистолета си, но тя го спря със светкавичен поглед. — помните ли случая?