— Лара?
Мъртвешката тишина в гробището се раздра от най-смразяващия вопъл, който беше чувала. Отначало не разбра, че викът се е изтръгнал от собственото й гърло. Тя разпери широко ръце, хвърли се към ръба на падината и сигурно щеше да се строполи на дъното й, ако Кий не се беше протегнал и не я бе прихванал през кръста. Цялата увисна на ръката му. Той я задърпа назад, но тя взе да се съпротивлява с утроената сила на лишен от разсъдък човек.
Накрая успя да се отскубне от него, запълзя към края на издатината, като неумолимо риеше с нокти в пръста, изкореняваше туфи трева и не преставаше да надава този чудовищен пронизителен писък.
— Не! Господи, не! Моля те, не! Ашли! О, божичко, не.
Д-р Сото бръщолевеше несвързано за деня, когато масовият гроб бил поръчан. Изкопали го булдозери, специално за да побере огромния брой на пострадалите. Гробарите не били в състояние да насмогнат. Когато моргата се препълнила, започнали да слагат мъртъвците където им падне. Стотици били избити по улиците и труповете им били зарязани да изгният там. Те се превърнали в смъртоносна заплаха за живите. Избухнали епидемии от тиф и други заразни болести. Главатарите на метежниците решили проблема по най-бързия начин, който им хрумнал.
— Лара, стига вече! — Кий постави ръце на раменете й и се опита да я привдигне, но тя беше забила пръсти в земята и не се пускаше.
— Съжалявам. Толкова съжалявам — повтаряше д-р Сото.
Едва сега тя разбра защо той беше толкова уклончив и не искаше да й каже за масовия гроб. Беше се страхувал да бъде наказан, но не от Ел Корасон. А от нея.
— Остави ме на мира. — Кий се помъчи да я изтласкаш ръба на зловещата яма и ноктите й одраха рамото му до кръв. Той изръмжа от болка, но само удвои усилията си да я озапти.
— Лара. — Отец Джералдо коленичи до нея и й заговоря ласкаво: — Бог с Неговата безкрайна мъдрост…
— НЕ! — изкрещя тя. — Не ща да слушам за никакъв бог! — В следващия миг взе да реди молитви към всевишния за милост.
— Кой е направил това? — Кий продължаваше да държи ръцете си здраво вкопчени в раменете й, но убийственият му поглед беше прикован в д-р Сото. — Кой е заповядал и бебетата да бъдат зарити в масов гроб? Боже господи, що за хора сте вие, да не сте варвари? Искам да знам името му. Кой е издал тази заповед? Кажи ми името на тоя негодник.
— Съжалявам, сеньор, но е невъзможно да се разбере кой е наредил да се извърши масово погребение. Всичко… — Д-р Сото само тихо изохка. Свлече се на колене, притиснал с ръка гърдите си и рухна на една страна.
Отец Джералдо изричаше за трети път „Аве Мария“, когато се катурна напред и заби лице във влажната пръст точно до дясната ръка на Лара.
Слисана и ужасена тя наблюдаваше как под главата му се образува тъмна локва.
— Господи!
Кий посегна към Беретата, която бе захвърлил преди това, но твърде късно. За неуспешния си опит получи ритник в ребрата и се строполи с гримаса и стон.
Лара запълзя заднишком в трескава надпревара да се отдалечи от пихтиестата маса, представлявала някога главата на отец Джералдо. Така рязко я дръпнаха на крака, че зъбите й изтракаха.
— Buenas noches, senora. Ето че пак се срещнахме.
Беше партизанският водач от засадата край Сиу Сентрал. Рикардо.
Военният камион хлътна в една изровена дупка. Лара политна към желязната странична преграда на „дявола и половина“, което беше американският жаргонен израз за тонажа на транспортното средство. Пътуваха от часове.
Още преди да осъзнае, че са заобиколени от въоръжени мъже, ръцете й бяха грубо завързани на гърба, положението не се беше променило и поради това тя не можеше да пази равновесие при друсането на камиона. Толкова често се блъскаше насам-натам, че сигурно цялата щеше да бъде насинена. Ако изобщо оживееше.
Тъкмо този въпрос оставаше неизяснен. Отец Джералдо беше мъртъв. Д-р Сото бе издъхнал, без да довърши мисълта си. Кий обаче беше напълно жив. Слава богу. Докато ги влачеха от гробището и ги напъхваха в камиона, от устата му се лееха яростни псувни. Няколко войници претърсваха вещите им в джипа. Един от тях бърникаше фотоапарата и обективите в чантата. Кий му се развика:
— Я си махай тъпите лапи оттам!
И той беше вързан като Лара, но се втурна напред и изрита чантата от ръцете на войника, последният се вбеси и стовари дръжката на пистолета си върху слепоочието на Кий. Кий се олюля и се свлече на колене, но не миряса. Погледна войника и въпреки капещата от раната на главата му кръв, се ухили и каза:
— Майка ти те е пръкнала, след като се е чукала с магаре.
И да не разбираше английски, войникът прие забележката за обидна и се спусна към Кий. Преди да успее да си отмъсти, Рикардо заповяда на по-младия мъж да ги качи в камиона.