Двама мъже с полуавтоматични оръжия стояха на пост до нея и Кий. Когато го зърна, Лара направо ахна. Той седеше до нея на земята, но часовите се бяха разположили между тях. Кървящата рана на слепоочието му беше съсирена. Изглеждаше опасна и имаше нужда от почистване, дезинфекция, а може би и от шев. Запита се дали биха й дали достъп до лекарското куфарче, но си помисли, че е малко вероятно.
Очите му бяха обрамчени от сенки на умора, както навярно и нейните. Дрехите му също бяха изцапани и замърсени от пот. Едва бе съмнало, така че слънцето почти не се усещаше, но влажността бе толкова висока, че над короните на дърветата в джунглата, която заобикаляше сечището, се стелеше гъста мъгла.
Кий я зяпаше с пронизващ поглед, но и без мълчаливото му послание тя разбираше, че положението им е напечено. Той използва момента, за да врътне очи към чантата с фотоапарата. Един от войниците я беше свалил заедно с другия им багаж от камиона и беше стоварил всичко съвсем близо до нея.
Лара въпросително наклони глава, знаеше, че се опитва да й каже нещо, но не можеше да се сети какво.
Тогава той произнесе само с устни: „Магнум.“ Тя хвърли поглед към чантата с фотоапарата. Когато отново изви очи към него, той кимна едва забележимо.
— Сеньора. Сеньор. — Рикардо се появи, олюлявайки се, иззад завесата на вратата и се подпря на един от коловете, подпиращи сламения покрив. — Имате голям късмет. Ел Корасон ще ви види веднага.
Над лагера се възцари почтителна тишина. Онези, които се хранеха, оставиха яденето си настрана. Всички погледи се обърнаха към входа на бараката. Дори децата, които се гонеха и си играеха на война, прекратиха забавленията си. Бунтовническите войници престанаха да раздухват измислените си подвизи пред впечатлените жени. Вниманието на всички бе приковано във верандата пред бараката.
Тържествено завесата бе дръпната и оттам се появи един мъж.
Лара се свлече на колене. Почти без глас, тя възкликна:
— Емилио!
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ВТОРА
— Извинете, госпожице Джейнълин?
Като чу гласа на Буи, тя едва не подскочи до тавана, но не се издаде. С хладното снизхождение на руска принцеса повдигна глава.
— Здравейте, господин Кейто. Какво мога за направя за вас?
Той стоеше на вратата, свързваща склада с тясната канцелария в дъното. Грозното, разхвърляно здание беше тихо и с изключение на тях двамата, пусто.
Буи бе внесъл със себе си уханието на въздуха отвън. В него се усещаше първият полъх на есента и тя го долавяше, просмукан в дрехите му. Косата му се беше сплескала от шапката и той мачкаше нервно периферията й между пръстите си. Устните му бяха изпръхнали. Изгледа го със стаен копнеж.
— Исках да ви питам дали имате новини от брат си и от д-р Малори?
— Не — отвърна тя и я прониза чувство за вина. Беше егоистично от нейна страна да се тръшка непрекъснато за Буи, когато животът им можеше да е в опасност. Кий беше обещал да се обади вкъщи, ако успее, но след заминаването им преди три дни не бяха получили ни вест, ни кост. Джейнълин умираше от притеснение, майка й също, въпреки че не го признаваше. Тя не мърдаше от стаята си, освен когато слизаше да се храни, а дори тогава й струваше неимоверни усилия да води най-елементарен разговор.
— Лоша работа — каза Буи. — Все се надявах, че вече са тръгнали обратно. — Той ръчкаше една щръкнала сламка в периферията на шапката.
— Нещо друго, господин Кейто?
— Ъъъ, да, госпожице. Заплатата ми. Не беше оставена в преградата ми сутринта. Друг път не бих ви безпокоил за това, но утре трябва да си плащам наема.
Знаеше, че говори истината, но погледна към празната кутийка с името му.
— О, боже! Много се извинявам за пропуска, господин Кейто. Навярно съм забравила пликчето ви в сейфа.
Служебният сейф на компанията беше цяло чудовище, което положително тежеше повече от три пиана. Заемаше единия от ъглите на сбутаната стая. Черната му метална лицева част беше натруфена със златни винетки и заврънкулки. Датираше още от времето, когато дядо й бе плащал на помощниците си в брой.
Когато се запъти към него, Джейнълин почувства погледа на Буи върху себе си и й стана неловко. Добре, че можеше да набере шифъра на сейфа и със затворени очи. Открехна вратичката и извади заплатата му от преградата, където нарочно я беше пъхнала сутринта. Понеже той не понечи да я потърси след онази вечер, когато се прегръщаха в кухнята подир пристъпа на Джоди, тя реши да вземе инициативата в свои ръце и да го накара да дойде при нея.