— Всъщност, думата изобщо не е подходяща. Ако исках това, можехме да го направим на балатума в кухнята ви. Но аз държа прекалено много на вас, та да ви запретна полата и да ви се нахвърля просто ей тъй, като че сте най-долнопробна курва. Разбирате ли, госпожице Джейнълин, вие сте изискана, а аз съм боклук и нищо няма да промени положението.
— Не си боклук!
— В сравнение с вас съм. Освен това, до вчера съм бил в пандиза.
— Лежал си несправедливо. Според мен, звярът, когото си натупал е бил за затвора, а не ти.
Той се усмихна снизходително на разпалеността й.
— За съжаление, щатът Тексас не беше на същото мнение. — Отново стана сериозен и добави: — Както впрочем биха реагирали и хората от Идън Пас. Ако се хванете с мен, какво мислите, че ще кажат?
— Все ми е едно. — Тя заобиколи бюрото и коленичи до стола пред него, като доверчиво сложи ръце на бедрата му. — Буи, досега винаги съм се съобразявала с желанията на другите. Изпълнявах всичко според очакванията им и не си позволявах и най-дребното отклонение. Но съвсем наскоро Кий ми напомни, че животът ми изтича между пръстите. — Тя се присламчи по-близо. — Не си давах сметка колко е прав, докато не ме целуна. Тогава за първи път, откакто съм се родила, усетих, че съм скъсала оковите и духът ми е свободен. Не искам да остарея и едва накрая да разбера, че съм пропуснала най-хубавите неща в живота, защото ме е било страх да не накърня чувствата на другите. Цели трийсет и три години съм била благовъзпитаната и порядъчна госпожица Джейнълин и откровено казано, вече ми писна от нея. Единственото удоволствие и тръпка, които тя е изпитвала някога, са били с теб. Какво ме интересува, че съгражданите ми ще въсят недоумяващо вежди на връзката ни? От години цъкат, че съм стара мома и ме окайват, че никой не ме наобикаля. Предпочитам да ме корят, вместо да ме съжаляват. — Тя си пое дълбоко дъх и добави: — Ако ме харесваш — поне мъничко, не се дърпай, само защото те е страх да не опетниш името ми.
— Ако те харесвам поне мъничко — повтори той и се усмихна с тъжната си усмивка. Изправи я и я взе в скута си. — Толкова много те харесвам, че сърцето ми се свива от мъка, щом се сетя за теб, значи кажи-речи през цялото време.
Взе ръката й и я погали, толкова леко, сякаш се боеше да не прекърши нежните й кости.
— На хорицата хич няма да им се понрави, ако станем двойка, Джейнълин. Ти ще загубиш адски много. А аз нищо. Не притежавам ни пари, ни име, ни семейство, ни приятели, нито пък положение в обществото. Но ти можеш да пострадаш сериозно.
Тя сложи пръсти на устните му.
— Няма да ме заболи, Буи.
— Ще те заболи, ще видиш. И аз ще бъда причината за това, а не мога да понеса тая мисъл.
Лицата им почти се докосваха. Очите му бяха тъмни и напрегнати и тя разбра, че той не говори вече за последствията, които би оказала връзката им върху репутацията й. Той имаше предвид физическата болка, която щеше да изпита при сливането им.
Прошепна:
— Искам тази болка. Сега, веднага.
Притисна се гальовно към него. Тихо изстена, когато ръцете му я обгърнаха. Облегна глава на бицепсите му и посрещна настойчивата му целувка. Целуваха се горещо и ненаситно, устните им бяха едно цяло.
Той помилва лицето й, прокара пръст по очертанията на брадичката, докосна шията й. Между трескавите целувки Джейнълин шепнешком го насърчаваше. Когато ръката му се плъзна към гърдата й и плахо я покри с шепа, тя нежно промълви името му.
— Не мога да издържам повече, иначе ще престъпя клетвата си.
Тя отвори очи и изпъна тяло.
— За какво говориш, Буи?
— Че няма да те чукам. — Тя ахна от слисване и възмущение. Той побърза да добави: — Искам да те любя. Както трябва, в легло с приятно миришещи чаршафи, на чисто и подобаващо за теб място.
Тя си отдъхна и тихо се засмя.
— Това няма значение за мен, Буи.
— Но за мен има. Още не мога да се отърва от мисълта, че аз съм най-лошото нещо в живота ти, докато ти си хубавото в моя, и това е сто процента вярно. Не бих простил, ако се отнеса с теб като с най-обикновена фуста, а после ще я зарежа.
Джейнълин беше безкрайно разочарована, че бе прекъснал любовната игра, но сърцето й преливаше от нежност.
— Почти сигурен съм, че си девствена. — Той я погледна и тя кимна. — Не знам защо, но съм адски доволен, че никой не ме е изпреварил. За мен това е голяма чест, затова искам, когато стане, и аз да го почувствам, като че ми е за първи път. Донякъде така и ще бъде. Никога не съм го правил с жена, с която бих си разменил четката за зъби.
Тя се изкикоти и се сгуши в рамото му.
— А с мен би ли го сторил?
Вместо отговор, той я целуна и пъхна езика си дълбоко в устата й.