— С удоволствие ще ви направя резервация, господин Кейто. Този уикенд ли ще пристигнат?
— Не, не, не ми трябва резервация. Искам да кажа, че не е ясно кой ден ще дойдат. С тях човек никогаж не знае.
— А! — Хедър се обърка. Изглеждаше напълно безобиден. Не забеляза да носи оръжие, макар че току-виж има скрит пистолет под дънковото си яке, помисли си тя. Не се държеше заплашително, но не можеше да си обясни защо е толкова нервен. — Когато разберете кога пристигат, обадете се и ще ви запазим стая, по това време на годината имаме доста свободни места.
— Да, мем. — На него сякаш не му се тръгваше, разлистваше брошурите и диплянките в картонената поставка на гишето. — А, всъщност, чудех се дали е удобно да зърна някоя стая. Нещо като предварителен оглед, да видя как е. Най-хубавата — добави бързо. — Те си падат по лукса.
Хедър се засмя.
— Желаете да се уверите, че стаите ни са достатъчно луксозни за роднините ви?
— Не се засягайте, госпожице Уинстън. — Той вдигна ръце с такъв невинен вид, че Хедър се почувства глупаво, задето се беше уплашила от него. — Тия хора са башка. Малко са надути. Все искат да е по-така. Обещах да проверя как стоят нещата в мотела и да ги уведомя, преди да се навият да дойдат.
Хедър отиде до чекмеджето, където бяха наредени ключовете според номерата на стаите.
— Младоженският апартамент е най-луксозното ни помещение.
— Младоженският апартамент ли? Това ми харесва.
Хедър сложи табелка на гишето, на която пишеше: „Връщам се след десет минути“ и потули усмивката си, когато посочи да мине през една широка стъклена врата. Колко тя имаше крила, толкова и той чакаше роднини на гости. Явно си гласеше среща с гадже. Беше трогателно, помисли си Хедър, колко старателно само се готвеше за нея.
— Апартаментът е удобен за ползване на басейна. — Обърна му внимание тя, докато прекосяваха разкошна градина във вътрешния двор.
— Малко е хладничко за плуване.
— Отоплява се целогодишно.
— Без майтап? — Той погледна недоверчиво към вода.
— Без майтап. Този басейн е най-голямата гордост радост на баща ми. Майка ми го придума да го построи когато разширяваха мотела и добавяха новото крило, идеята да се отоплява беше на татко. Младоженският апартамент пък го измисли майка ми. Е, не е като тия в даласките или хюстънските хотели, но си го бива. Ето че пристигнахме.
Тя отключи вратата и отстъпи встрани. Той се поколеба на прага.
— Ако се притеснявате да влезете с мен, госпожице Уинстън, аз мога да надникна и сам.
Очите му изразяваха такова настойчиво извинение, че Хедър бе готова да го последва и в най-тъмната уличка, накичена с всички диаманти на Дарси.
— След вас, господин Кейто.
„Апартаментът“ беше издържан в тревистозелено и кремаво, като качеството на вложените материали бе с една степен по-добро, отколкото в другите стаи. Състоеше се от дневна и спалня с широко двойно легло. Ваната имаше вграден подводен душ. С изключение на тези придобивки, апартаментът предлагаше обикновени хотелски удобства. Хедър не би искала да прекара първата си брачна нощ в него, но предполагаше, че той би се сторил луксозен на селяндурите от Идън Пас.
Буи Кейто кимаше одобрително на всяко изтъкнато от нея преимущество, но иначе си оставаше сдържан.
— А това накъде води? — попита той и посочи една врата в дъното на спалнята.
— Към паркинга. Ако някой гост желае да ползва само спалнята, заключваме вратата, която я свързва със салона.
— Хмм. Значи може да се влезе в спалнята от паркинга, без да се минава през фоайето и покрай басейна?
— Точно така — отвърна тя и едва не се ухили. Господин Кейто явно въртеше тайна любов. — Към телевизора в спалнята е включен видеокасетофон, тъй че можете да си донесете свои касетки и да ги гледате тук.
— О, съмнявам се, че ще гледаме…
Млъкна внезапно, като разбра, че се е издал. Ушите му пламнаха от смущение и той запреглъща сухо. Тя му се усмихна, за да му покаже, че може да й гласува доверие.
— Подобно на лекарите и адвокатите хората от хотелския бизнес са изключително дискретни.
— Да, мем. Е, мисля, че видях всичко необходимо. Много ви благодаря. Може ли да изляза през тази врата? — Той се запъти към изхода направо за паркинга.
— Ще я заключа след вас. Да ви направя ли резервация?
— Не за тази вечер, благодаря. Ще ви се обадя, когато, ъъъ, датата се уточни. Става ли?
— Разбира се.
Глуповатото изражение още не беше слязло от лицето му, когато си нахлупи шапката и й махна за сбогом.
Хедър заключи апартамента и се върна във фоайето. Очевидно никой не я беше търсил по време на отсъствието й, нито издирването на Северозападния плавателен път бе станало по-интересно. Не можеше да се съсредоточи от мисли по Танър. Каза й, че ще си седи вкъщи и ще учи, но дали действително е така?