— Животът ми е като отворена книга.
Войниците, които пазеха Кий, му позволиха да се изправи. Ребрата го боляха зверски. Навярно няколко бяха пукнати, когато го бяха сритали при пленяването им на гробището. Главата го цепеше още по-непоносимо. Раната на слепоочието му беше хванала коричка, но целият му череп тупкаше. Изпитваше неистов сърбеж от обилната пот, засъхнала във вид на солени песъчинки полялото му. На всичкото отгоре умираше от глад.
Санчес каза:
— Струва ми се странно, че помагате на мръсницата, разнищила политическата кариера на брат ви. Кое ви кара да рискувате живота си заради нея?
— Не заради нея. Заради дъщеря й. Смятам, че може да е била дете на брат ми.
— Наистина ли? — Ел Корасон извади сгъната бяла носна кърпа от задния джоб на панталоните си и попи челото си. Дори деспотите страдат от тропическата жега.
Обстоятелството, че и другият е жертва на неудобства, достави на Кий неимоверно удоволствие. Така собствените му мъки и болки по-лесно се търпяха.
— След като разбрах какво се е случило с тялото на Ашли, вече споделям мнението на Лара за страната ви.
— Което е? — попита Санчес и педантично прибра кърпата в джоба си.
— Монтесангре е един кенеф, а Ел Корасон дел Диабло служи за тоалетна хартия.
С мълниеносна скорост Рикардо измъкна пистолет от кобура на хълбока си и го насочи към Кий. Санчес вяло вдигна ръка. Рикардо свали оръжието, но продължи да гледа кръвнишки Кий.
— Или сте много глупав, или много смел — промълви замислено Санчес. — Бих предпочел да е второто. Само голям куражлия би дръзнал да кацне със самолет тук без разрешение. — Той се усмихна със смразяващата си, змийска усмивка. — Въпреки умелото ви пилотиране и смехотворната сценка, разиграна от вас и свещеника, когато моите хора ви спряха пътя, ние знаехме абсолютно точно къде се приземихте, лично не съм го виждал, но Рикардо ми каза, че машината отлична. Добре оборудвана. Ще ни бъде изключително полза в по-нататъшната ни борба. Много ви благодаря, че я отдадохте за нашето дело.
Кий погледна към Лара. Когато очите им се срещнаха, той просто сви безпомощно рамене. Не разполагаше с никакви запасни варианти. Дори да успее да се добере до Магнума в чантата с фотоапарата, ще го застрелят, преди да е натиснал спусъка, после ще убият и Лара, а нейната смърт може да не се окаже толкова безболезнена и бърза.
— Отвържете им ръцете.
Предвид сериозните разсъждения на Кий, внезапна заповед на Ел Корасон прозвуча изненадващо. Рикардо понечи да възрази, но Санчес го отряза.
— Не сме диваци. Дайте им вода и нещо за ядене.
Рикардо прехвърли неприятното задължение на подчинените си, които грубо смъкнаха Лара и Кий на земята. Със свирепа бързина и жестокост разрязаха вървите около ръцете им. Китките на Кий бяха прежулени до месото. Забеляза, че на Лара са още по-зле. Кожата се беше цепнала и от нея течеше кръв.
Донесоха им груби паници с яхния, която се състоеше главно от ориз и фасул. Рядко се срещаха мръвки, но и те бяха с неизвестен произход. Кий реши, че е по-добре да не знае от какво са. Едно момче с тяло, слабо като тръстика и жилаво като тропическа лиана и с очи, враждебни и изцъклени като на Ел Корасон, му подаде пръстена стомна с вода. Той жадно отпи.
Когато свали стомната, забеляза суматохата край себе си. Лара бе изхвърлила храната си на земята и към нея сипеха подигравки, че излива и предложената вода.
— Каква детинска постъпка, госпожо Портър — подметна Ел Корасон. Някой му беше изнесъл стол. Седеше в сянката на навеса и от двете страни му вееше по едно момиче. — Учудвам се на демонстрациите ви, помня ви като изключително мила жена.
— Не ви искам милостинята след всичко, което сторихте с Джералдо и д-р Сото.
— Ваша воля.
Тя погледна с явно раздразнение Кий. Той сви рамене с пълното съзнание, че нахалният му жест ще я ядоса още повече, задето яде и пие от ръцете на техния похитител. Но ако не дай си боже им се отвори случай да избягат, ще са им нужни сили.
Може да не е толкова принципен като Лара, но е сто пъти по-практичен. Само преди секунди й съчувстваше за физическите страдания. А сега бе готов да я удуши, че съсипва храната и водата, които й бяха крайно необходими.
По даден от Санчес знак, няколко партизани се оттеглиха и се скриха зад бараката. Кий довърши яденето си и допи водата. Когато празните съдове бяха отнесени, войниците се върнаха, водейки мъж и жена. Ръцете и на двамата бяха вързани отзад на гърба им.
Бяха мръсни. Така ужасно воняха на вкиснато и на изпражнения, че пълният стомах на Кий се разбълника. Мъжа го бяха били по главата. Косата му бе сплъстена от засъхнала кръв. Чертите му почти не се различаваха от подутини, рани и синини, та Кий се съмняваше, че и най-близките му роднини биха го познали в този вид.