Онези, които поназнайваха английски, зяпнаха при тая дързост. Останалите, лишени от това преимущество, пък не можеха проумеят изражението на Ел Корасон. Лицето му цялото пламна. Очите му злобно заискриха.
— Не съм страхливец — рече сковано той. — Убих генерал Перес, защото му липсваше твърдост.
— Да пукна дано — прошепна Кий. Санчес бе узурпаторът, за когото бе споменал отец Джералдо. Той бе войникът, посегнал върху живота на собствения си командир, за да поеме властта над бунтовническите сили.
— Да, госпожо Портър — каза Санчес. — Виждам, че сте изненадана. Искам да разберете, че съм обладан от непоколебима решителност да стана всепризнат водач на страната. Пред нищо няма да се спра, макар че понякога се налагала изпълнявам неприятни задачи. — Той погледна в краката си към прясната кръв, която се спичаше на слънцето.
— Като тази да застреляте собствения си войник от упор?
— Да. — Той разтегна устни в усмивка, самоуверена, доволна и още по-смразяваща от брутално извършеното убийство. — Като тази. И като организирането на нападението над колата на посланика Портър.
Лара цялата се сгърчи. Пребледня като платно. Дори устните й побеляха.
— Вие?
— По заповед на генерал Перес аз отговарях за операцията, понеже бях запознат с графика на посланика. Вие не бяхте предвидена да участвате в тържеството по случай рождения ден. С посланика Портър дори се карахте за това. Той настоя да го придружите. Трябваше да се вслушате във вътрешния си глас и да откажете. Той беше нашата цел, не вие. Ако си бяхте останали в посолството, може би щях да успея да ви измъкна оттам, преди да бъде нападнато. Оказа се, че просто съм с вързани ръце. Беше твърде късно да отменя засадата.
— Ашли.
Кий не я чу да произнася името й, но го прочете по устните й.
— Ашли. — Когато най-сетне проумя смисъла на думите му, гласът й доби сила и тя изкрещя: — Вие сте убили дъщеря ми!
— Нищо подобно — отвърна той. — Тя беше случайна жертва на войната. Всъщност, аз обичах детето.
Безцеремонният начин, по който приключи въпроса за насилствената смърт на дъщеря й, я доведе до полуда. Внезапно тя скочи и развъртя глава, ръце, крака, бясна като мълния. Превъплъщението й беше така ненадейно, че дори пазачите й бяха стъписани. Когато се окопитиха, естествено, сметнаха, че ще се втурне напред към Санчес. Изобщо не очакваха, че ще тръгне назад.
В мига, в който движенията й се успокоиха, съдържанието на чантата с фотоапарата се оказа изсипано в прахоляка и тя държеше Магнума насочен право към Санчес. Поне двайсетина пушки и пистолети бяха заредени и прицелени в нея.
— Не!
Кий рипна, хвърли се с тялото си към Лара и я повали на земята. От тъпата болка в ребрата едва не загуби свяст, но я стискаше здраво, мъчейки се да преодолее съпротивата на ръцете й и да докопа оръжието. Макар да изглеждаше като жестока подигравка, Санчес бе единствената им надежда за спасение. Ако Лара го застреля, с тях е свършено. Останат ли живи, все пак съществуваше някаква минимална вероятност да се измъкнат от Монтесангре.
Тя се биеше с неподозирана сила като дива котка.
— Пусни ме! Ще го убия!
Неколцина от войниците се включиха в схватката. Издърпаха Кий от нея. Недоумяваше защо партизаните не бяха открили огън по тях, за да отстранят надвисналата заплаха над Ел Корасон. Едва когато го видя да се приближава най-спокойно, Кий се досети, че сигурно има предпазна жилетка. А по всяка вероятност, освен в случаи на пряко нападение, никой в лагера не стреляше без неговата изрична заповед.
— Пуснете я.
Като чуха гласа му, партизаните оставиха Лара и се отстраниха от нея. Тя се надигна и, хванала удивително здраво Магнума, го насочи към Санчес.
— Лара, недей! — изсъска Кий. Напъна се да се пребори с войниците, които го държаха, но без полза. — Не го прави! За бога, недей.
— Тя не може да ме убие, господин Такет. — Въпреки че говореше на Кий, очите на Санчес бяха приковани в Лара.
Тя дръпна петлето на пистолета.
— Не ме подценявайте, Емилио. В момента съм способна на всичко. Детенцето ми умря онази сутрин заради вас и аз ще ви убия. Пет пари не давам какво ще стори с мен после вашата жалка шайка от главорези.
— Вие няма да натиснете спусъка, госпожо Портър, защото това ще ви направи съпричастна на мен — коравосърдечна убийца. А вие сте лечителка, заклела сте се да продължавате живота, а не да го унищожавате. Не можете да ме убиете. Това противоречи на цялата ви същност.
„Ах, хитро копеле такова“ — помисли си Кий. Санчес разиграваше сценки заради войниците си. Така се раждаха легендите за една личност и дребният мошеник извличаше дивиденти от ситуацията. Залагаше на това, че Лара няма да дръпне спусъка и по всяка вероятност щеше да спечели. Беше я изучавал години наред, докато работеше в посолството. Знаеше що за човек е и колко е отдадена на професията си. Способността да убива й беше чужда.