— Копеле недно! — Рукналите сълзи издълбаха кални бразди по мръсното й лице. Тежкият пистолет започна да трепери в ръцете й. — Детенцето ми е мъртво заради теб.
— Но не можете да ме застреляте.
— Хвърлили са телцето му в масов гроб и са го зарили с пръст. Мразя те!
— Щом ме мразите толкова, натиснете спусъка — дразнеше я той. — Око за око. Ако ме убиете, просто ще си отмъстите за стореното.
Кий не желаеше Лара да става за подигравка. Щеше да им коства живота, ако дръпне спусъка, но той бездруго смяташе, че вече са полумъртви. Реши, че е по-добре да завлекат и Санчес с тях.
— Отговори му на блъфа, Лара! — извика той. — Очисти го! Гръмни го в самодоволната мутра.
Тя вече цялата се тресеше. Дори да съумееше да натисне спусъка, сигурно не би улучила. Санчес пристъпи още по-близо.
— Стой си на мястото! — изкрещя тя. — Ще те убия.
— Никога.
— Хайде да видим! — Гласът й беше на ръба на истерията.
— Никога няма да го направиш.
Санчес уверено протегна ръка и сключи пръсти около пистолета. Лара оказа символична съпротива, но той без усилие го издърпа от хватката й. Тя похлупи лицето си с длани и се разрида. Със самодоволна усмивка Санчес опря дулото на Магнума в темето на сведената й глава.
Свирепият, изтерзан рев на Кий раздра въздуха, сякаш бе изтръгнат от самите недра на ада.
Санчес се ухили.
— Чувствата ви са затрогващи, господин Такет. Боя се, че тъкмо това неоправдано тачене на човешкия живот, на живота въобще, ще доведе до окончателното сриване на Америка. Какъв типичен, достоен за окайване, американец сте вие. Готов сте да се жертвате заради курвата на брат си, но да спасите живота й.
— Убиеш ли я, свършено е с тебе. — Той процеди заканата си със стиснати зъби.
— При настоящето положение едва ли можете да изричате заплахи, господин Такет.
— Ако не те докопам в тоя живот, ще те пипна в пъкъла. — Той взе да се бори с войниците, които го държаха.
Ритна назад и улучи единия в капачката на коляното. Чу се приятно хрущене. Сръга другия с лакът в корема. И той като другаря си се свлече на земята. Освободен, Кий се втурна напред, но с безсилна ярост и ужас видя как Санчес натисна спусъка на Магнума.
Празният затвор изщрака.
Кий се закова на място. От устрема изгуби равновесие и коленете му омекнаха, политна и се сгромоляса в прахоляка. Санчес се разсмя на сценката.
— Не съм глупак, господин Такет. Патроните бяха извадени, още когато пистолетът бе намерен в чантата с фотоапарата. Опитите да го скриете бяха печално любителски.
Хвърли револвера обратно в чантата и отново прибягна до старомодната си кърпичка, за да си избърше ръцете.
— Задължен съм ви на двамата с госпожа Портър, че разнообразихте делничната ни утрин.
— Мамка ти мръсна! — Кий се изправи с олюляване и се заклатушка към Лара. Никой не понечи да го спре, което само по себе си беше обидно. Навярно представляваше покъртителна гледка и не го възприемаха като реална заплаха.
Тепърва щяха да видят.
Стотици пъти бе изпадал в съкрушителна ярост. Юмруците му бяха вилнели в безброй свади, поваляйки наред тела и мебели. Но не си спомняше случай, да е искал да убие някого.
До този момент.
Да имаше възможност, беше готов буквално да разкъса на парчета Санчес, и то с голи ръце. Изпитваше неистово желание да впие зъби във врата му и да усети вкуса на неговата кръв. Реакцията беше чисто животинска и първична, никога не му бе минавало през ум, че е способен на такива страшни по своята сила чувства.
— Защо не ни убиеш и не приключиш по-бързо?
— Нямам намерение да ви убивам, господин Такет. Вие това ли си помислихте?
— До безкрайност ли ще ни държите тук? Защо, за да ви развличаме всяка сутрин?
Санчес се подсмихна.
— Предложението е изкушаващо, но не мога да си позволя чак такова удоволствие. Всъщност, ще ви пусна. Ще ви върнат в Сиудад Сентрал и ще ви настанят в най-хубавия хотел. Утре по обяд ще ви качат на граждански самолет, който лети за Богота. Оттам сами ще уредите останалата част от пътуването си.
Кий го изгледа недоверчиво.
— Каква е уловката?
— Когато се озовете в Съединените щати — аз ще се погрижа всички осведомителни средства и съответните власти да бъдат уведомени за нелегалното ви посещение в Монтесангре — ще можете да предадете недвусмисленото ми съобщение на вашето правителство.
— Съобщение ли? — Лара вече бе престанала да плаче и слушаше внимателно. Кий беше обгърнал с ръка раменете й и тя се облягаше на него.