— Съобщението е, че възнамерявам на всяка цена да овладея положението в страната. Президентът Ескавес не притежава нито необходимата военна мощ, нито лична твърдост, нито пък обществена подкрепа, за да ме победи. Властта му е отминал етап. След броени месеци неговата стопяваща се армия ще бъде напълно унищожена. До края на тази година смятам да установя свое правителство в Сиудад Сентрал.
— Какво те кара да мислиш, че на Съединените щати им пука за теб и за пикливото ти правителство?
Санчес оголи дребните си, остри зъби в жалко подобие на усмивка.
— Моите сънародници изпитват въпиюща нужда от оборудване, храна, лекарства. Бих искал да възобновя дипломатическите отношения със Съединените щати.
— И още как. А защо смяташ, че ще се съгласим?
— Мога да се обърна със същата молба към определени южноамерикански държави, които търсят независим коридор за превозване на наркотици. Политиката на Монтесангре винаги е била насочена срещу използването на този доходен източник на средства, но времената са отчайващи.
— Колко банално. Сега остава да кажете, че отчайващите времена изискват отчаяни мерки, нали?
Санчес отново пусна противната си усмивка.
— Трябва да преценим всички възможности. Монтесангре би била удобна междинна спирка по пътя от Южна Америка за Съединените щати и трафикантите са готови да платят скъпо и прескъпо за това изключително предимство.
Кий се сети за пистата, построена специално за контрабандистите на опиати. Беше казал истината на Лара, че никога не е превозвал наркотици, но това не означаваше, че не са му го предлагали или не се е изкушавал в даден момент. Вероятността да те хванат беше минимална, а парите биеха всичко останало.
Но мисълта да носи облаги на разни отрепки, които принуждават подрастващите момичета и момчета да проституират, за да поддържат зловредните си навици, противоречеше на цялата му нравствена система. За разлика от мнението на повечето хора за него, той не бе напълно лишен от съвест.
— Защо смятате, че някой ще седне да ни слуша точно нас с Лара?
— Пътуването ви дотук ще бъде подробно отразено от медиите. Дори правителството да ви скастри, смелостта ви ще получи похвала. Хората ще се отнасят със съчувствие към мисията ви и ще приемат със съжаление нейния неуспех. Ще бъдете в центъра на вниманието. За нещастие, госпожа Портър се радва на съмнителна слава, затова тя не буди доверие. Но вие сте единственият жив брат на покойния сенатор Такет. Сигурно още се срещат негови верни колеги по високите места. Те ще ви изслушат.
— Ако ми се удаде възможност, ще предам посланието ви — съгласи се неохотно Кий.
— Това не е достатъчно, господин Такет. Трябва да ми дадете дума.
Нямаше никакво намерение да се забърква в политическите машинации на Монтесангре дори от разстояние. Веднъж да се измъкнат невредими с Лара, пък ако ще цялата проклета страна да се сгромоляса в Тихия океан, на него ще му е все едно. Но дотогава беше готов да обещае на Санчес всичко, каквото поискаше.
— Давам ви дума.
Лара се обади за първи път. Беше възвърнала част от духа си, макар че очевидно се крепеше само на адреналин.
— Ще се пържиш в ада, Емилио.
— Поредната заблуда — каза сдържано той.
— О, не, адът наистина съществува. Била съм там. В деня, когато отвлякоха мъжа ми и убиха дъщеря ми, а също снощи, когато видях къде е погребана.
— Подобни инциденти стават във време на война.
— Война ли? — подигра му се тя. — Вие развъждате заблуди. Това не е война, а терор. И вие не сте никакъв боец, а хулиган. Нямате никакво чувство за чест.
Честта беше свещено понятие в монтесангренските нрави. Кий се уплаши, че Лара е отишла твърде далеч, обиждайки Санчес по най-оскърбителния начин пред цяла тълпа от следовници. Той затаи дъх, да не би Ел Корасон да отмени предложението си за тяхното освобождаване. Но с отривисто движение той махна да ги карат в Сиудад Сентрал.
Кий не му даде възможност да размисли, покатери се в камиона и се наведе, за да помогне на Лара. За негово облекчение ръцете им не бяха вързани. Чантата с фотоапарата, раниците им и лекарското куфарче на Лара бяха запокитени подире им. Двама войници заеха позиция в краищата на отвореното платнище.
Кий седна и се облегна на вътрешната стена. Придърпа Лара до себе си.
— Къде са останалите? — попита шепнешком Лара. — Само двама ли праща да ни пазят?
— Така изглежда.
Шумният двигател на камиона бе извикан към живот. Скоростите изстъргаха оглушително и той потегли. През задния процеп на платнището те видяха как лагерът се изнизва покрай тях. Когато за последен път зърнаха Емилио Санчес Перон, страховития Ел Корасон дел Диабло, той седеше под навеса на разнебитената си барака и се съвещаваше с лейтенантите си, докато млади негови почитателки му правеха вятър.