Тя проследи с пръст грапавия, червеникав белег, който се спускаше от слабините до лявото му коляно.
— Какво се е случило?
Разказа й за катастрофата, съсипала крака му и всички надежди за бляскаво бъдеще в Националната футболна лига.
— Много ли беше разочарован? Това ли искаше?
— Джоди го искаше. Никога не сме се разбирали с нея. Но след произшествието… — поклати глава. — Нямам желание да говоря за Джоди.
Докосваше я навсякъде, като даваше и получаваше удоволствие в равна мяра. Беше отзивчив и чувствен, много повече, отколкото бе предполагала, помисли си, че сънува, макар че никога не си бе представяла подобни еротични картини със съпруга си. Нито с Кларк.
Накрая излязоха от банята и тъкмо ровеха в раниците си за чисти дрехи, когато на вратата се почука.
— Какво има? — попита троснато Кий.
— Tengo la comida para ustedes.
Той предпазливо отвори. Един войник беше подпрял на рамото си табла с храна.
— Gracias. — Кий пое таблата и без да му даде възможност да възрази, хлопна вратата под носа му и отново окачи веригата.
Остави таблата на масата.
— Дано е по-хубава от манджата в лагера на Санчес.
— Може да са сложили отрова. — Лара се приближи до масата, решейки мократа си коса с четката.
— Не е изключено, но се съмнявам. Ако беше решил да ни убива, нямаше да прибягва до такива изтънчени хитрини. Щеше да го направи пред публика.
На таблата бяха наредени разнообразни плодове и сирена, студено печено пиле и преварена вода. Кий взе една кълка и без особена охота я захапа.
— Чудно ми е защо ни пусна. — Тя започна да бели портокал.
— Странно е, нали?
— Дяволски странно. Не знам какво съм очаквал, но всеки случай не това. — Той посочи с кълката околна обстановка. — Не е хотел „Плаза“, но е доста по-добро бамбукова колиба с пръстен под.
Дъвчеше замислено.
— И финалната му реплика. Ще ни подари живота, за да отнеса „посланието“ му в Щатите? Абсурд. Хич не се връзва. Прекалено лесно е. Ако искаше да предава послания правителството ни, можеше да използва по-влиятелна лоялност от нас, например някой държавен глава на съюзническа нация. — Захвърли пилешкия кокал и отвори бутилка с вода. — Защо не ни уби, Лара?
Тя върна недообеления портокал в таблата.
— Не знам. — Пристъпи до прозорците, дръпна завее и зарея поглед над града.
— Тоя портокал щеше да ти дойде добре. Цял ден нищо си хапнала.
Тя обърна отвратен взор към таблата.
— Не желая да се чувствам длъжница на Емилио Санчес за каквото и да било.
— Не вади очи, за да изпишеш вежди. Трябва да ядеш.
— Наистина не съм гладна, Кий. Умът ми не е в стомаха — В гласа й прозвуча нотка на погнуса, главно насочена нея самата. — Мъча се да проумея някои неща.
— Какви?
— Не знам. Разни. Всичко. Онова, което се случи тук преди три години. Рандъл. Ашли. Ако продължавам да мисля, особено за масовия гроб, в който е заровена, сигурно ще се побъркам. — Тя се вкопчи в завесата. — Затова не бива. Трябва да се съсредоточа върху спомените, когато беше жива. Трябва да не забравям колко беше весела и щастлива, колко радост ми дари през краткото време, докато я имах. — Пресипналият й глас започна да се накъсва. Тя млъкна, за да се овладее. — Дъщеря ми е погубена за мен, но ако насоча вниманието си към нейния живот, а не към смъртта й, по-леко ще понеса мисълта за мястото, където е заровено тялото й. Духът не е мъртъв. В края на краищата тази мисия не е съвсем провалена.
— Значи трябваше да се върнеш, за да се примириш.
Тя кимна.
— Да. Този епизод от живота ми — целият, от началото на скандала, прекалено дълго направляваше постъпките ми. Обвинявах другите, че ме отъждествяват с образа, описван в заглавията на сензационните вестници, но сама съм си виновна за всичко. Не може повече да се възприемам като жертва. Време е да продължа съществуването си по-нататък.
— В Идън Пас?
— Там не ми провървя кой знае колко — отбеляза тя и се извърна с лице към него.
— Не защото не си добра лекарка, а заради нас, Такетови. Ние бая ти отровихме живота.
Внезапно тя се посвени да го погледне и изви глава встрани.
— Кий, защо се получи това между нас?
— Омразата? Или другото?
— Другото.
Той си пое дълбоко дъх и го задържа, като няколко секунди не продума. Накрая каза:
— Нали си доктор. Имаш ли някакво обяснение?
Имаше, и тя го потвърди с леко свиване на раменете.
— Хора, преминали през смъртно опасно изпитание — започна бавно, — често пъти искат да правят любов непосредствено след това. — Той вдигна едната си вежда, дали въпросително или скептично, не знаеше със сигурност. — Обяснимо е. Сексът освобождава всички чувства, той е недвусмислено средство за утвърждаване на живота. Срещала съм засрамени пациенти, които са ми признавали, че веднага след погребение са се любили. С невероятна страст. Хората изпитват вроден страх от смъртта. Сексът е най-бързият начин да докажеш, че си жив. След кошмарните ни преживелици през последните дни, съвсем естествено е да преодолеем потисканите си страхове и чувства със секс. Яростен, агресивен секс. Ние сме класически пример за това психологическо явление.