Кий я изслуша учтиво. После пристъпи към нея, толкова близо, че тя трябваше да наклони главата си назад, за да я погледне в лицето.
— Глупости. Случи се, защото го искахме. — Целуна силно и поривисто, отпечатвайки устните си върху нейни — Да пукна, ако има нужда от други извинения.
Дрехите, облечени само преди малко, бяха захвърлен докато се придвижваха към леглото. Когато коленете му отзад се опряха в ръба, той седна и придърпа Лара между бедрата си. Вдигна гърдата й към устата си и заблиза зърното с език.
Клепачите й смутено се притвориха и от гърлото запърхаха накъсани дихания. Тя усука кичури от косата около пръстите си, но остави главата му да се плъзга свободно по гърдите й и надолу към центъра на тялото. Брадата м драскаше корема й, предизвиквайки вълнуващи и забравени усещания, почувства сладостна нега между бедрата си. Срамните й устни набъбнаха и се обляха в топлина.
Кий я прихвана с ръце отзад и наклони слабините и към лицето си. Зарови устни в тях. Целуна пъпа й. И нежната кожата под него. С горещия си дъх разроши косъмчетата по венериния й хълм.
После я обърна и тя се озова по гръб в леглото, а той прислони глава в люлката между бедрата й. Зацелува я с неистова похот. Устните му нежно пиеха от нея, докато пъргавият му език й разкриваше неподозирани неща за собствената й същност. Сякаш беше проникнал в главата й и получаваше наставления направо от мислите й, той знаеше съвсем точно кога как да я подхване, дали да докосва едва-едва или да гали, да впива устни в плътта й или да се отдръпва и да я милва само с връхчето на езика си.
Когато най-сетне се отпусна отгоре й, тя вече беше сита, доволна, мокра от пот и пияна от страст. Въпреки това отмалелите й устни се пробудиха под настойчивата му целувка. Обладаването му беше начало, а не благословен край.
Той нежно прокара пръст по белега на рамото й.
— Лошо ли беше?
— Много. Известно време лекарите смятаха, че ще извадя небивал късмет, ако възвърна дори частично движението на ръката си.
— Като те знам каква си, сигурно си решила на всяка цена да им докажеш, че грешат.
— След зарастването на раната месеци наред се занимавах с физиотерапия.
Той я изгледа замислено.
— Според мен трябва да престанеш да се самонаказваш, че не си загинала със своите близки, Лара.
— Това ли мислиш, че правя?
— Донякъде, да.
Тя се надигна на лакът и се взря в стройната му, гола фигура. Освен шева на крака, цялото му тяло беше осеяно с белези.
— Ами ти? Ти се безразсъден. Излагаш се на необмислени рискове. Ти за какво се самонаказваш?
— Не е същото — отвърна троснато той. — Аз съм търсач на силни усещания заради самата тръпка и толкоз.
Тя му хвърли изпълнен със съмнение поглед. Очите й се плъзгаха от белег на белег. Под дясната му ръка върху ребрата личеше особено грозен нащърбен разрез.
— От бой с ножове — обясни той, когато прочете въпроса в очите й.
— Очевидно си загубил.
— Напротив.
Беше я страх да попита какво е станало с победения.
— А това?
— Самолетна катастрофа. Успях да се измъкна, но си раздрах рамото на парче от корпуса.
Тя се почуди на безгрижието му.
— Освен днес, имал си други случаи, когато животът ти е бил реално застрашен?
— Веднъж.
— Разкажи ми.
— Простреляха ме. Ето тук — той докосна най-пресния си белег, с който беше запозната. — Едва не ми изтече кръвта.
Тя се засмя и отметна косата си настрани.
— Е, раната беше по-сериозна от драскотина, но нея смъртоносна.
— Знам. Но аз не говорех за раната — рече той. — Виждаш ли, довлякох се до лечебницата на док Патън. Очаквайки да намеря него, а заварих друг. Една жена.
Лара се вцепени от пронизващите му очи и от хипнотичното въздействие на гласа му.
— И с какво толкова беше застрашен живота ти? — попита дрезгаво тя.
— Обърнах се, погледнах я и си казах: „По дяволите, Такет, свършено е с теб.“
Тя преглътна мъчително.
— Не сме деца, Кий. Попрехвърлили сме възрастта на игрите и можем да отговаряме за постъпките си. Не очаквам от теб романтичен пълнеж. Не е нужно да ми се обясняваш…
Той сложи показалец връз устните й.