— Не ти разправям всичко това, за да те вкарам в леглото. Ти и бездруго си в него и вече съм те имал. Казвам ти го, защото е истина и ти го знаеш не по-зле от мен. Сега сме заедно по този начин, защото го искахме от самото начало. И на двама ни беше ясно, че е единствено въпрос на време.
Посегна да погали бузата й.
— В мига, в който се съзряхме, и аз бях загубен, и ти. Исках да те обладая веднага на място.
— До момента, в който разбра коя съм.
— Въпреки това те исках. — Пъхна ръка под главата стисна шепа от косата й и привлече лицето й към свое. — Проклет да съм, но пак те искам.
Кий посегна да я улови, когато тя се измъкна от леглото и започна да си събира дрехите.
— Къде отиваш? — измърмори сънено.
— В стаята си.
— Защо?
— Да се изкъпя.
— И тук има баня.
— Но нали изхабихме сапуна. Освен това трябва да си подредя нещата, та да съм готова, като дойдат да ни отведат на летището. — Набързо се облече.
— Колко е часът?
— Девет.
— Девет! Толкова ли дълго сме спали? — Той приседна в леглото и прокара пръсти през рунтавата си четина.
— Не е нужно да ставаш. До обяд има маса време.
— Не, ще се надигам вече. Не желая да давам повод на тия копелета да отложат заминаването ни. Щом си хвърля един душ, ще видя дали ще се излъжат да донесат малко кафе.
— Дотогава ще съм приключила. — Усмихна му се, провери дали е взела ключа си, махна веригата от вратата и излезе в коридора.
Противно на казаното, Кий не стана веднага, а отново се излегна и се загледа незрящ в тавана. Предишната вечер Лара бе признала вътрешния си смут. Той не се отличаваше със същата откровеност и затова не сподели собствените си терзания.
За успокоение на съвестта си тя бе изровила психологическа причина, за да обясни преспиването си с него, макар той да се съмняваше, че вярва на измислените си доводи. Според него страстта не се нуждаеше от анализи и разсъждения. Тя сама по себе си представляваше достатъчно силна подбуда.
Объркването му произтичаше не толкова от факта, защо се бе случило, а от това как се чувстваше в момента и най-вече какво изпитваше към нея.
Никоя жена не му бе доставяла по-върховна наслада досега. Във физическо отношение те идеално си подхождаха. Бе проявила умение и чувственост, равни на неговите. Въпреки всички писания в сензационните издания, не беше очаквал да бъде толкова сексуално освободена. При спомена за любовната им игра в слабините му се надигнаха горещи талази.
Дори след бесния им маратон нямаше усещането за презадоволеност. Желаеше я още.
Този факт също го изненадваше и притесняваше. Обикновено извличаше най-голямо удоволствие от самата гонитба. Веднъж уловена, притегателната сила на жената светкавично намаляваше. Измъчваше го дълбоко безпокойство, Лара, напротив, бе разпалила любопитството му. Тя притежаваше пластове и измерения, които той изгаряше от нетърпение да открие. В повечето случаи жените рано или късно ставаха ненужни, като използвани самобръсначки. Щом някои се изхаби, зарязваше я и я сменяше с нова. С Лара беше различно, не искаше да я захвърля и да опитва друга.
Не че беше негова собственост, та да прави с нея каквото му хрумне.
О! Най-сетне напипа същината на всичките си жалки опасения. Тя не му принадлежеше. Освен това, ако обстоятелствата се бяха стекли по-иначе, може би още щеше да е на брат му.
Кларк я бе имал преди него.
Тази бе единствената причина снощното им сливане да не бъде най-фантастичното преживяване с жена, споходило го някога. Изглежда, неволно бе издал тревогите си. Или просто д-р Малори бе надарена със свръхпрозорливост.
Тя самата зачекна тази тема, след като доядоха остатъците от храната и решиха да поспят. Лежеше на една страна, с гръб към него, подпряла буза на сключените си ръце. Той занесено хлъзгаше един кичур от косата й между палеца и показалеца си, завиждайки й, че е успяла да заспи за разлика от него. Изненада се, когато тя сънено се обади:
— Знам за какво си мислиш.
Той отърка коляното си отзад в бедрото й.
— Добре, умнице, за какво си мисля?
— За Кларк.
Усмивката му се стопи и кичурът й се изплъзна от пръстите му.
— И какво поточно?
— Питаш се дали ви сравнявам двамата и ако е така каква е оценката ми за тебе.
Тя се извърна и го погледна над голото си рамо.
— Права съм, нали? За това ли си мислеше?
— Може би.
Усмихна му се тъжно и поклати глава.
— Ти и Кларк… сте съвършено отделни личности, Кий. Еднакво привлекателни, извънредно обаятелни, силно въздействащи, но напълно различни. Аз обичах брат ти, а вярвам, че и той ме обичаше. — Сниши гласа си до шепот. — Но нищо не може да се мери с преживяното тази вечер. — Обърна се на другата страна и отново облегна буза на ръцете си. Смяташе, че е свършила, но тя повтори: — Нищо.