Лара обгърна лактите си. Стаята беше леденостудена. След като се бил потил в тропиците цели три години, Рандъл заяви, че иска климатичната инсталация да бъде включена на най-високата степен.
— Можете да си представите колко ужасяващо беше за мен да видя тези снимки. Показаха ми също американски вестници, в които пишеше за моята гибел. Там бе отразено и погребението ми. Давах си сметка какъв ад изживяваш. — Той погледна съчувствено Лара. — Благодарях на бога, че си невредима, но знаех, че безумно ще се измъчваш заради жестокия ми край. Най-ужасната ми мисъл беше, че няма кой да ме спаси. Всички ме смятаха за мъртъв.
— Казаха ли ти за Ашли?
— Не. Разбрах, че е била убита в засадата, едва когато четох статиите за погребението ми. Единствената ми утеха беше, че ти си оцеляла като по чудо. Ако не е бил свещеникът…
— Свещеник ли? Отец Джералдо?
— Естествено. Той те е качил на последния самолет, отпътуващ за Щатите от Монтесангре. Мислех, че знаеш.
— Не, не знаех — промълви глухо тя. — поне щях да му благодаря.
— Проявил е невероятна смелост — забеляза Рандъл. — Емилио не можеше да му прости, че ти е помогнал да се измъкнеш. Според мен затова заповяда да го убият.
Кий изруга под нос.
— Добре, че й го казахте.
— Лара е реалистка, нали, скъпа? Все пак, жалко за свещеника. И за д-р Сото.
— Никога не ще мога да изкупя вината си, че ги замесих — промълви тихо тя. — Цял живот ще се чувствам частично отговорна за смъртта ми.
— Не се измъчвай по този начин — рече настоятелно Кий. — Те са били заплюти за жертви с или без наша помощ. Санчес недвусмислено ни даде да го разберем.
Тя му хвърли изпълнен с благодарност поглед за проявеното състрадание, но знаеше, че до сетния си дъх ще се измъчва заради убийството им.
— Ти прояви невероятна смелост, като се върна в Монтесангре, Лара — каза Рандъл. — И слава богу. Ако не го беше направила, аз щях да съм още заложник.
Кий скочи на крака. Беше обръснал тъмната си брада, но косата му бе прекалено дълга и му придаваше вид на затворен в клетка див звяр. Отнасяше се с пренебрежение към ролята на национален герой, в която се бе озовал, и отказа предложението на „Ниман“ да му осигурят нови дрехи. Собственоръчно си купи нови дънки, спортно сако и чифт каубой ботуши.
— Нещо не ми е ясно — намеси се той. — Пристигаме с Лара без предизвестие в Монтесангре и трийсет и шест часа по-късно твоите похитители изведнъж решават да те пуснат — Той разпери широко ръце. — От какъв зор? Какво общо и едното с другото?
Рандъл се усмихна снизходително.
— Очевидно трябва да опознаете по-добре мисленето на тези хора, господин Такет.
— Сто на сто. Щото дрънканиците ти ми намирисват на купчина лайна.
Очите на Рандъл се присвиха едва забележимо.
— Вие спасихте живота ми, както и този на Лара. Затова ще ви направя услуга и най-благовъзпитано ще си затворя очите пред ненужната ви грубост.
— Не ти ща услугата.
Рандъл не му обърна внимание и продължи към Лара.
— Емилио обича главоблъсканиците. Помниш ли шахматните турнири, които устройвахме в посолството?
— Това е по-сериозно от шаха, Рандъл.
— За теб и мен, да. Но не съм сигурен, че Емилио прави разлика между местенето на фигурите по шахматната дъска и малките драми, които разиграва за свое забавление, като използва за залагане човешки съдби. Той би трябвало да ви благодари, че сте внесли разнообразие в делничната утрин на лагера, спомняш ли си?
— Аз си спомням — обади се Кий. — И се радвам, че отвори дума за това, защото едно нещо не ми дава мира. Ти твърдиш че си бил в колибата, докато шоуто течеше отвън, нали?
Рандъл кимна.
— Бях вързан, със запушена уста и не можех да ви предупредя, че съм жив. Това беше тайната шега на Емилио.
— Кога разбра за първи път, че съм в Монтесангре?
— На сутринта след пристигането ви. Досетих се, че нещо се мъти, защото пазачите ми се държаха грубо и не смееха ме погледнат в очите. За толкова години, макар и неохота бяхме започнали да проявяваме взаимно уважение. След като Рикардо спря джипа на пътя, бяха им нужни броени часове, за да съобразят коя е „вдовицата“. Известно време се чудеха кой може да е „зетят“. — Той метна многозначителен поглед на Кий. — Но щом Емилио научи името му, бързо се сети. Беше осведомен за… приятелството на Лара с Кларк.
— Колкото повече душехте наоколо, толкова положението се натягаше. Вечерта преди да ви доведат в лагера и мен ме преместиха там. Емилио ехидно ме заплаши, че ще те убие бавно и мъчително пред очите им. Налагаха ме, но не много жестоко. Искаше да съм в съзнание за театъра на другата сутрин.
Щом ви отведоха, пак ме обработиха и ме откараха в Сиудад Сентрал. Навярно пристигнахме само един час подир вас, но аз и охраната останахме да нощуваме в камиона, последното нещо, което си спомням, е, че призори ме удариха и загубих съзнание. Дойдох на себе си от писъка ти, когато ме завари във ваната. Бях не по-малко стъписан от теб, че съм още жив.