— Ще си помислят, че го правите от скромност, господин Такет.
Кий изгледа кръвнишки съпруга й.
— Да си мислят каквото щат, не мога да ги спра. Но да си въобразяват, че ще стана мърша на глутница лешояди с фотоапарати, не са познали. Цитирай ме дословно, стига да искаш. — Отново се взря в Лара и каза: — И ти не си длъжна да ходиш. Никой не може да те накара насила.
Тя се помъчи да устои на магнетичното му при притегляне и да не се хвърли към него. Толкова неща бяха останали неизречени, толкова обяснения несподелени, но за да не заплете още повече и без това обърканото положение, реши да премълчи.
Естествено, радваше се, че Рандъл не е умрял от жестока насилствена смърт. Възхваляваше избавлението му от продължителното и пъклено пленничество. От съвсем егоистична гледна точка обаче, освобождаването му не можеше да се случи в по-неподходящ момент. Рандъл беше на свобода, но нейните мъчения едва започваха.
Очите й се напълниха със сълзи. Една се търкулна по бузата й. Щом я видя, Кий понечи да каже нещо, но се въздържа. Съзерцаваха се един друг в мълчаливо отчаяние.
— Хубава работа — обади се Рандъл и сухо се прокашля. Без да съзнава, че възпроизвежда мислите на Лара, добави: — Явно завръщането на съпруга от мъртвите не е съвсем навременно.
Тя рязко се извърна от Кий.
— Нали каза, Рандъл, че ще закъснеем. Да вървим.
Той вдигна ръка, за да й попречи.
— Ще почакат. Но това, от друга страна, изисква незабавно внимание.
— Няма такова нещо.
— Винаги си била ужасна лъжкиня, Лара. — подсмихна се злорадо. — От уважение към изживения шок през последните нощи не съм предявявал съпружеските си права към теб. Добре, че съм си го спестил. Без съмнение, вратата на спалнята ти щеше да е заключена.
Тя го стрелна с унищожителен поглед, но нищо не каза.
Той покри с пръст устните си и преценяващо се вторачи в Кий.
— Толкова е различен от Кларк, учудвам се, че го намираш привлекателен. Определено не е така изискан като по-големия си брат. И все пак, от него се излъчва необуздан примитивизъм, който вероятно би се харесал на жена като теб.
— Не съм глухоням, копеле такова — рече Кий. — Ако имаш да ми казваш нещо, говори направо.
— Добре — отвърна любезно Рандъл. — Не се ли чувстваше малко глупаво да чукаш жената, за която цял свят знае, че е била любовница на брат ти?
Дори Лара не бе в състояние да спре Кий в този момент. Той я заобиколи и стисна Рандъл за гушата.
— Кий, не! — Тя се помъчи да откопчи пръстите на Кий от гърлото на Рандъл, но те не помръдваха. Той го повлече към вратата, главата на Рандъл се удари в нея и звучно издрънча. Тя затегли като обезумяла пръстите на Кий, но те се впиха още по-силно.
— Моля те, Кий! — развика се Лара. — Не влошавай нещата! Недей да ме превръщаш отново в сензационно заглавие!
Гръмката й молба оказа въздействие. Забеляза го как бързо премигна, сякаш да се отърси от яростта, замъглила очите му. Когато думите й проникнаха в съзнанието му, пръстите му взеха да се разхлабват. Отблъсна грубо Рандъл с пълно пренебрежение.
Рандъл се съвзе и с привидно достойнство оправи сакото и вратовръзката си.
— Слава богу, че каубоите вече не носят револвери. Иначе досега да съм мъртъв.
Кий още дишаше тежко и гледаше заплашително.
— Само да те чуя пак да говориш така за Лара и за мен, ще те убия.
— Колко благородно — подметна презрително Рандъл. Обърна се към Лара. — Е, Лара, за последен път те питам, тръгваме ли?
Кий се спусна към нея и я сграбчи за раменете.
— Не си длъжна да изпълняваш прищевките му. — Разтърси я. — Изобщо не си.
— Не, Кий, налага се. — Тя го изрече тихо, но с непоколебима твърдост.
Отначало той не повярва на ушите си. После стъписването му се разпали в гняв. Видя как лицето му се изопна от ярост. Знаеше, че не може да проумее решението й, а и тя не можеше да му го обясни. Нямаше друг избор, освен да се примири с възмущението му.
Той я пусна, завъртя се на пети, дръпна вратата и гордо излезе. Тя отчаяно се загледа подире му.
— Мисля, че всичко мина много добре, но след толкова приказки с удоволствие бих си пийнал. — Рандъл свали сакото си и внимателно го остави върху облегалката на един стол преди да се отправи към барчето. — Ти искаш ли нещо, скъпа?!
— Не, благодаря.
Смеси скоч със сода и примлясна доволно с устни след първата глътка.
— Едно от нещата, които страшно ми липсваха по време на пленничеството. — Седна на канапето с питието в ръка развърза обувките си. — Изглеждаш унила, Лара. Какво има?
— Какво има ли? Понеже съм удобен прицел, днес се откри ловният сезон. — Тя се нахвърли върху него. — Мразя да ме излагат на показ и не мога да ти простя, че ме принуди отново да разголя живота си пред хорските очи.