— Трябваше да помислиш за последствията преди да подмамиш Кий Такет да те заведе в Монтесангре.
— Опитах всички останали средства, преди да прибягна до Кий. Той беше последната ми надежда. Обясних ти защо отидох. И кое го налагаше.
— И както си му е редът, благородните ти подбуди успяха да впечатлят пресата. Беше много трогателна, когато описваше масовия гроб. Сигурно ще те изберат за Майка на годината. — Той отпи от скоча. — Направо не разбирам защо си толкова потисната.
— Защото дори преразказването на случката в гробището е посегателство върху личния ми живот, Рандъл. И докато моите подбуди са чисти, тези на журналистите съвсем не са. Те проявяваха само учтив интерес към премеждията в нашето пътуване, към безмилостния деспот Ел Корасон и към евентуалното въздействие от твоето освобождаване върху външната политика. Онова, което истински ги вълнуваше, беше пикантерия. „Защо тръгнахте заедно с брата на сенатора Такет, госпожо Портър?“, „Кий Такет не се ли отнася с неприязън към вашето участие в провала на сенатора Такет?“ „Смъртта му самоубийство ли беше?“ „Как се почувствахте, когато разбрахте, че съпругът ви е още жив, госпожо Портър?“ Що за въпроси са това?
— Задълбочени, бих казал. — С измамно спокойствие той остави питието си на масата. — Как се чувствате след възкръсването на съпруга ви от мъртвите, госпожо Портър?
Тя избегна предизвикателния му поглед.
— Предпочитам да се обръщаш към мен с професионалната ми титла, Рандъл. От дълго време съм д-р Малори. „Госпожа Портър“ ми навява неприятни спомени.
— Да, например факта, че си омъжена — рече той с пресилен смях. — Никак не ти върви, а, Лара? За проклетия взе, че се влюби в най-неподходящия момент. Отгоре на всичко не в кого да е, а в брата на Кларк. — Отметна глава назад и се изсмя по-силно. — Каква абсурдна ирония.
Тя го лиши от удоволствието да отрече или потвърди предположението му. Връзката й с Кий, необяснима дори за самата нея, изобщо не засягаше Рандъл, с изключение на една подробност, че още се водеше негова жена. В емоционално отношение тя не се чувстваше свързана с него от онзи злополучен уикенд във Вирджиния.
Той допи питието си.
— Става късно. Време е да почиваме. Утре сутринта в десет летим за Вашингтон.
— Аз няма да дойда във Вашингтон.
Той се беше навел да си прибере обувките. Бавно се изправи.
— Да имаш да вземаш! Всичко е уредено.
— Тогава го отмени. Аз не идвам.
— Предвидено е президентът на Съединените щати да приеме в Овалния кабинет. — Лицето му беше зачервено.
— Поднеси му моите извинения. Няма да мога да се явя.
Тръгна към спалнята. Рандъл скочи от канапето, сграбчи я за ръката и я завъртя към себе си.
— Ще бъдеш на всяка крачка до мен през това изпитание, Лара.
— Не, Рандъл, този път ще минеш без мен — отсече твърдо тя и издърпа ръката си. — Честно казано, учудвам се, че искаш да делиш славата си. Навремето, когато напусна Вашингтон, беше рогоносец и посмешище. Сега се връщаш като герой. Навярно ще бъдеш поканен да гостуваш във всички телевизионни предавания, да даваш интервюта, да напишеш книга — може дори да осъмнеш във филм на седмицата, посветен на твоите патила. Доверието в теб е напълно възстановено и ти отново ще се ползваш с вниманието на президента. За какво съм ти притрябвала аз там, само да отнемам от сиянието около теб и да напомням на всички за огромното, тъмно петно в кариерата ти?
— За приличие — отвърна той с ледена усмивка. — Още си моя жена. Готов съм да пренебрегна креватните ти взаимоотношения с Кий Такет. В края на краищата, нали си ме смятала за мъртъв.
— Я стига с тази изтъркана поза, Рандъл. Съпругът-мъченик, който продължава да прощава на невярната си жена. — Думите й преливаха от презрение. — Когато във вестниците се появиха мои снимки как ме извеждат от вилата на Кларк, пак вдигаше същите стойки. Малцина биха се сетили, че ми изневеряваш буквално от първия ден след сватбата.
— Никога не съм признавал подобно нещо — отвърна мазно той. — Измислила си го за свое оправдание.
— Както си измислям, че не си водил чак такъв целомъдрен живот в Монтесангре. Ако си бил отзивчив към пазачите си, бас държа, че са се погрижили да не страдаш толкова.
— Догадката ти е извънредно проницателна, Лара. Аз наистина имах много задоволителна физическа връзка, докато бях в плен. Тя беше красиво момиче, дребничко и нежно, с абаносови очи. Беше трогателна в старанието си да ми угоди, каквото и да пожелаех от нея. Партизанският живот не й прилягаше, макар че бе отдадена на делото и на втория си братовчед, Емилио Санчес Перон. Когато научи, че ми е станала любовница, той заповяда да я изкормят. Предполагам, че го направи от ревност. Като деца са били много близки. Или просто се страхуваше, че чувствата й към мен ще я раздвояват във верността й. Както и да е, но той сложи край на едно изключително приятно забавление.