— Редовно ли сменяте превръзката? В противен случай пак може да се инфектира. Раната добре ли зараства?
— Идеално. Вижте какво — каза той и се подпря с лакът върху покрива на колата, — това домашно посещение ли е? Ще ми вземете ли пари за консултацията?
— Този път не.
— Страхотно, докторке, много ви благодаря. Лека нощ.
— Всъщност — рече тя и пристъпи крачка към него, — искам да говоря с вас по един друг въпрос и си помислих, че ще предпочетете да го обсъдим тук, на спокойствие.
— Не сте познали. Не знам за какво искате да говорим, но не съм в настроение да ви слушам. Дори може да се каже, че тая вечер съм доста сприхав. По-добре е да не ми се мяркате пред очите.
Той понечи да се шмугне в колата, но тя го улови за ръката и съвсем го стъписа.
— Не ви липсва дързост, господин Такет. Свалям ви шапка. Или заслугата е на госпожа Уинстън да инсценирате взлом, вместо да ви пипнат в изневяра?
Кий се стресна, но бързо се окопити. Тя го гледаше така сериозно, че той се усмихна.
— Направо да пукнеш. Детето-чудо си въобразява, че е разнищило цялата история.
— Господин Уинстън ви свари в леглото с жена си, нали?
— Защо питате мен? Нали знаете всичко.
— Когато сте бягали, сте си навехнали глезена. За да ви прикрие, госпожа Уинстън е стреляла по вас. Сцената е като извадена от слаб филм. Знаехте ли, че ще стреля?
— Вас какво ви интересува?
— Значи не сте.
— Не ми пъхайте думите в устата — каза сърдито той. — Въпросът ми остава в сила. Вас какво ви интересува? Или просто проявявате нездраво любопитство към интимния живот на другите?
— Интересува ме — отвърна разпалено тя, — само защото вие нахълтахте в клиниката ми и ме нарекохте курва за същото, което и вие сте извършили.
— Не е съвсем същото, нали?
— О, нима? По какво се различава?
— Ние с Дарси не сме засегнали никого.
— Не сте засегнали никого! — извика тя. — Тя е омъжена. Според вас това беше най-тежкият ми грях.
— Не, най-тежкият ви грях е, че са ви хванали.
— Значи, щом съпругът е в неведение, няма нищо нередно да поддържате връзка с нея?
— Е, може би не съвсем. Но не е фатално. Единствените, които страдат от последствията, са самите грешници.
— Едва ли, господин Такет. Вие подлудихте от страх целия град с тази „престъпна вълна“, която дори не съществува.
— Аз не нося вина за това. Фъргъс е превъртял, като е чул Дарси да крещи и да стреля с пистолета. Поувлякъл се е.
— Или просто е използвал мнимия нарушител, за да приспи собствените си подозрения.
Тази възможност също бе хрумвала на Кий, но той не смяташе да си признава.
— Не отговарям за подбудите му.
— Не се ли притеснявате, че подплашихте целия град?
— Подплашил? — присмя се той. — По дяволите! Народът си умира от кеф. Само това чака. Така по-леко ще избие жегата през малкото оставащи тъпи седмици до Празника на труда. Шерифът Бакстър ми каза, че са получени маса съобщения за набези с взлом и за извратени зяпачи из целия град.
Той се изкиска.
— Вземете например госпожица Уини Фърн Луис. Тя живее в стара, зловеща, триетажна къща на Канън стрийт. В Деня на Вси Светии й късахме въжето за простиране, защото беше гадна и стисната и ни даваше само евтини бонбони. Както и да е, вчера Елмо ми каза, че госпожица Уини Фърн се е обадила да се оплаче как някакъв мъж стоял до прозореца на спалнята й и шест нощи поред я гледал как се съблича. Заявила, че не може да го опише или идентифицира, защото винаги се криел зад криновете й, където се „довеждал до сексуална кулминация“, така се изразила пред Елмо. Не знам как не се е пукнал от смях. Зад криновете на госпожица Уини Фърн се спотайва извратен зяпач на кукуво лято, но тя от години не е преживявала такова вълнение, тъй че какво лошо има?
— С други думи, смятате, че вършите общественополезна дейност?
— Нещо такова. Хората в такова градче като Идън Пас се нуждаят от някаква тръпка. — Той се приближи толкова близо до нея, че долови уханието на парфюма й. — Ами вие, докторке? — попита с нисък тон. — Вие какво правите, за да усетите тръпка, след като в Идън Пас не се намират адвокатчета за опъване?
Тя потръпна от възмущение и Кий моментално разбра, че я е излъгал, като й каза, че не вижда с какво е привлякла брат му. Гневът отиваше на Лара Малори. С гордо отметнатата си назад глава, тя спокойно можеше да краси носа на някоя платноходка.
Само дето беше много нежна. Прекалено нежна. Всеки път, щом южният ветрец прилепваше дрехите към тялото й или повдигаше кичури коса от бузите й, гледката го подтикваше към нежност.
Недоволен от хода на мислите си, той попита:
— Набелязахте ли си вече жертва?
— Кларк не беше моя жертва!
— Вие сте единствената омъжена жена, с която се е забърквал.
— Което означава, че е бил по-придирчив от вас.
— Или по-малко.
Разярена, тя му обърна гръб и щеше да си тръгне, но той се пресегна рязко и я дръпна назад.
— Тъй като вие първа започнахте, сега ще ме изслушате.
Тя отметна косата си назад.
— Е?
— Казахте, че обвиненията ми са несправедливи.
— Точно така. Ужасно несправедливи. Нищо не знаете за отношенията ми с Кларк, само онова, което сте прочели в клюкарските издания, или което е родило собственото ви мръсно подсъзнание.
Той се ухили. Току-що бе пъхнала тънкото си краче в капана.
— Вие пък хабер си нямате за отношенията ми с Дарси или с която и да било друга. И въпреки това ме причаквате тук и ми четете морал като някакъв страстен проповедник. Щом аз съм си съставил погрешно мнение за вас, тогава с какво право вие ме увесвате на въжето?
Преди да успее да отговори, той я пусна, седна зад волана на линкълна и запали двигателя, подхвърли през спуснатото стъкло:
— Не стига, че сте невярна жена, ами сте и лицемерка.