— Набелязахте ли си вече жертва?
— Кларк не беше моя жертва!
— Вие сте единствената омъжена жена, с която се е забърквал.
— Което означава, че е бил по-придирчив от вас.
— Или по-малко.
Разярена, тя му обърна гръб и щеше да си тръгне, но той се пресегна рязко и я дръпна назад.
— Тъй като вие първа започнахте, сега ще ме изслушате.
Тя отметна косата си назад.
— Е?
— Казахте, че обвиненията ми са несправедливи.
— Точно така. Ужасно несправедливи. Нищо не знаете за отношенията ми с Кларк, само онова, което сте прочели в клюкарските издания, или което е родило собственото ви мръсно подсъзнание.
Той се ухили. Току-що бе пъхнала тънкото си краче в капана.
— Вие пък хабер си нямате за отношенията ми с Дарси или с която и да било друга. И въпреки това ме причаквате тук и ми четете морал като някакъв страстен проповедник. Щом аз съм си съставил погрешно мнение за вас, тогава с какво право вие ме увесвате на въжето?
Преди да успее да отговори, той я пусна, седна зад волана на линкълна и запали двигателя, подхвърли през спуснатото стъкло:
— Не стига, че сте невярна жена, ами сте и лицемерка.
ГЛАВА СЕДМА
Лара караше без посока. Нощта бе ясна и топла. Ветрецът само разнасяше топлината, излъчвана от земята на тази необятна, сурова шир.
Тексас.
— Тексас не е просто място — неведнъж бе казвал Кларк. — Той е определена душевна нагласа. Земен рай с каубойски ботуши.
Лара не бе стъпвала в Тексас допреди шест месеца, когато дойде да си получи подаръка, завещан от него. Предварителните представи, които си бе изградила и донесла със себе си, бяха силно повлияни от Холивуд — гола, брулена от вятъра пустош с търкалящи се трънаци като във „Великана“, „Хъд“ и „последната кинопрожекция“. Тези филми точно обрисуваха Тексас, но само каубойската страна от неговия облик.
Източен Тексас беше зелен. В злачните гори се срещаха и широколистни дървета, но в основната си част се състояха от борове, тъмните им стволове прави и така съвършено наредени един до друг, сякаш природата бе използвала линийка, за да ги подравни. През пролетта тези гори се изпъстряха с пастелни шарки от цъфнали кучешки дрянове и диви овошки. Из тучните ливади пасяха стада добитък и млекодайни крави. Гъмжащите от риба езера се захранваха от пълноводни реки и потоци, които пословично често преливаха от бреговете си.
И навсякъде се ширеше простор, необозрими земни твърдини, които тексасци приемаха за даденост, освен ако не бяха пътували до пренаселения Североизток, който повечето от тях възприемаха с пълно отвращение като люпилня на перверзници, минетчии и педита.
Мразеха янките.
Децата им даваха клетва за вярност пред американското знаме, но местните хора се чувстваха на първо място тексасци и едва на второ, американци. В жилите им течеше кръвта на неустрашимите защитници от Аламо. Историческото им наследство бе богато на легендарни личности и, макар че техният щат бе дал значителен принос в борбата за буквално тълкуване и прилагане на библейските канони в региона, те напук обичаха да се хвалят с бандитите и нехранимайковците си, превърнали се в любими народни герои. Колкото по-лоша бе славата им, толкова по-популярни бяха преданията за тях.
На Лара й беше трудно да разбере жителите на Тексас, но тя веднага се възхити на земята им. От Идън Пас във всички посоки, като спици на колело, се разклоняваха шосета. След като си тръгна от училището, тя си избра едно напосоки и повече от час безцелно пътуваше по него. Вече бе излязла далеч извън пределите на града и въпреки че не беше наясно къде точно се намира, не се чувстваше изгубена.
Свърна по чакълената отбивка и изключи мотора на колата. Щом шумът от двигателя затихна, тя се потопи в нестроен хор от звуци на цикади, щурци и жаби. Вятърът шумолеше в листата на младите тополи, които растяха покрай плитките канавки на пътя.
Скръсти ръце на волана и облегна чело върху тях, огорчена от себе си, че се е оставила на Кий Такет да я победи.
Беше постъпила точно както той каза: съдеше го, без да знае фактите. Съществуваха безброй смекчаващи обстоятелства, които биха придали съвършено различен облик на тази привидно жалка връзка. Даваше си сметка, че обстоятелствата не винаги са такива, каквито ни се струват. Неизвестни фактори често променят кривдата в правда, злото в добро, вината в невинност. Нима тя самата не го бе изпитала на гърба си?
Мислите й я задушаваха и тя слезе от колата. От двете страни на пътя, докъдето й стигаше погледът, се ширеше просторна ливада. В близката далечина, под един разклонен орех, се бе разположило да нощува малко стадо. Няколко петролни кладенци, чиито помпи отмерено потракваха, зловещо се открояваха като тъмни, движещи се сенки в мрака. Те ритмично забиваха конските си глави в земята, отдавайки й почит подобно на предани послушници във време на молитва.