Предполагаше, че принадлежат на Такетови.
Не беше валяло повече от седмица и канавката бе суха. Прекоси я лесно и се отправи към бодливата ограда, опасваща пасището. Като внимаваше да не се надене на острите й шипове, тя се подпря на един грапав, кедров кол и с отметната назад глава зарея поглед към звездния свод и яркия полумесец.
„Какво търсиш тук, Лара?“
Често си задаваше този въпрос. Още преди смъртта на Кларк, тя се бореше с мисълта да дойде тук и да си уреди сметките с него, като му постави определени условия. Смяташе да му предяви иск за овъзмездяване заради всички понесени от нея щети.
Той умря, преди да осъществи намерението си. Колкото и трагична да бе кончината му, тя нямаше да попречи на плановете й. Кларк не бе необходим за тяхното изпълнение. Кий беше.
Кий. Той я презираше. Това допълнително затрудняваше задачата й. Но решението й си оставаше непоколебимо. Лекарският й опит я беше научил, че често пъти нещата не могат да се оправят, без да се влошат. Преди една рана да заздравее, тя трябва да бъде разрязана и отровата извадена от нея. Беше готова да понесе и най-страшните мъки, само да усмири духовете, които я преследваха.
Едва тогава би намерила покой, безвъзвратно загубен със смъртта на дъщеря й. Едва тогава би могла да загърби трагедиите от миналото и да продължи по-нататък живота си, било в Идън Пас или другаде.
Годините, откакто се бе завърнала от Монтесангре подир смъртта на Рандъл и Ашли, бяха безпаметно прахосани. Не беше живяла, просто съществуваше. Обладана от отчаяние, душевни терзания и самота, тя прекарваше дните, без да забелязва нищо около себе си. Работата може би щеше да потуши част от болката, но и тази възможност й бе отнета. Беше низвергната, превърната в обект на любопитство и присмех, курвата на Кларк Такет.
И Кий я нарече така. Курва. Джоди мислеше за нея по същия начин. Лара бе прочела унищожителното презрение в очите й. Всъщност не се беше надявала на друго.
Дори собствените й родители я бяха отритнали. Никога не бяха поддържали особено сърдечни отношения с единствената си дъщеря, но след скандала те съвсем се бяха обтегнали. Да не говорим, че изобщо не можеха да разберат намерението й да започне медицинска практика в такова забутано място като Идън Пас, Тексас, още повече, на територията на Такетови.
— Там имат нужда от лекар — каза им Лара, когато гласно изразиха недоумението си, предизвикано от решението й.
— Навсякъде са нужни лекари — възрази баща й. — Защо трябва да отиваш точно там?
— Защото винаги се е напъхвала в най-трудните ситуации, скъпи. — Обади се тихо, но хладно майка й. — С този навик цели само да ни ядосва.
Баща й добави:
— Не е престъпление да избереш пътя на най-лекото съпротивление, Лара. Мисля, че след всичко, което се случи, би трябвало да ти е известно.
Сигурно щяха да бъдат ужасени, ако им беше признала истинската причина да замине за Тексас, затова тя я премълча. В напразен опит да се защити, каза:
— Съзнавам, че няма да е лесно да отворя кабинет там, но не съм получавала по-добри предложения.
— Сама си виновна за това, както и за останалите беди. Ако ни беше слушала с майка ти, нямаше да стигнеш до тоя хал и да си разбиеш живота.
Можеше да им напомни, че те я бяха насърчили да се омъжи за Рандъл Портър. Още преди да го видят, вече бяха впечатлени от неговата личност. Очарователен, изискан, истински космополит. Владее три езика и заема обещаващ пост в Държавния департамент, подробност, която те обичаха да изтъкват пред светските си приятели.
Те продължаваха да смятат Рандъл за светец, задето не бе разтрогнал брака си с нея след позорното й излагане със сенатора Такет. Интересно, дали щеше да има някакво значение за тях, ако им беше признала, че се чувстваше нещастна с Рандъл, много преди той да я запознае с Кларк?
Развълнувана от спомените, Лара се върна при колата и тъкмо се канеше да се качи, когато над главата й се чу някакъв шум, погледна нагоре и забеляза самолет. Отначало беше като светеща точица на хоризонта, но после се приближи и се сниши. Фактически летеше на такава опасна височина, че едва не окастри върховете на дърветата в горичката до пасището. Самолетът беше малък — едномоторен, както предположи тя със своите ограничени познания по авиация.
Той се спусна ниско над пасището и прелетя над шосето, на около стотина ярда от паркираната кола на Лара. Тя затаи дъх, когато самолетът стигна до гората в далечината. Секунди преди да се вреже в дърветата, носът му се изви рязко нагоре, издигна се стремително, наклони се наляво и постепенно набра по-безопасна височина. Лара го наблюдаваше, докато светлините му се изгубиха от погледа й.