Дали някой не пръскаше посевите по това време на нощта? Нима биха пръскали с химикали ливади, където пасе добитък? Не, сигурно е някой летец, който изпълнява номера от висшия пилотаж.
— Глупак — промърмори тя, като се качваше в колата и запали мотора.
Естествено, мнозина я смятаха за глупачка, задето бе дошла в Идън Пас и неотклонно размахваше червения плащ пред Такетови. Но когато човек няма абсолютно нищо за губене, той е готов на чудовищни рискове. Какво можеха да й кажат или сторят Такетови, което вече не е чувала или изпитвала на гърба си?
Веднъж да удовлетворят искането й, на драго сърце ще ги остави на мира. Дотогава й беше безразлично какво мислят за нея. На всяка цена обаче трябваше да ги накара да преглътнат омразата си и да й проговорят. Но как? Джоди беше непристъпна.
Кий се държеше подигравателно и обидно и тя не гореше от желание да се излага на хулите му, докато не се наложи.
Джейнълин? Беше доловила у сестрата на Кларк искрица любопитство, преди Джоди да се намеси. Дали не би могла да използва тази пукнатина в бронята на Такетови и да я пробие?
Струваше си да опита.
Джейнълин беше ядосана на себе си. Бе определила този ден за плащане на сметки и съответно бе подредила бюрото си за тази цел. Но когато посегна за папката, в която завеждаше дължимите разходи, тя си спомни, че я бе занесла в склада, за да сравни фактурите с получените доставки и да се увери, че всичко е наред. Не й беше присъщо да бъде толкова разсеяна и тя се кореше, докато преодоляваше разстоянието от една миля между управлението и склада, както го наричаха работниците.
Фактически складът беше по-грозен и от седалището на компанията. С нарастването му към първоначалната сграда бяха пристроявани допълнителни помещения, за да поберат постоянно увеличаващия се технически инвентар, оборудване и автомобилен парк, понеже беше събота, в зданието бе пусто. Джейнълин подкара колата отзад и я паркира до една врата, която водеше направо в тясна канцеларийка. Тук работниците имаха на разположение телефон, хладилник, микровълнова печка, кафеварка, дъска за съобщения и индивидуални преградки с имената им, в които Джейнълин, два пъти месечно, им оставяше заплатите.
Тя си отвори с ключа и без да се впечатлява от стенните календари и от спарения дъх на цигарен дим, се насочи зад желязното бюро, където в спомените си за последен път бе преглеждала папката. Щом я откри, пъхна я под мишница и тъкмо се канеше да си върви, когато долови шум откъм гаража. Отвори свързващата врата и понечи да извика, но необичайната ситуация я накара да замълчи.
Огромните железни порти на гаража бяха затворени и помещението, Поради малкото си прозорци, бе потънало в мрак. Между два камиона на компанията се беше промушил някакъв пикап. Един от работниците го товареше с дребно оборудване, тръби и други съоръжения, използвани в занаята им. Той проверяваше елементите по списък, който носеше в джобчето на ризата си, погледна за последен път в него и се качи в кабинката на пикапа.
Джейнълин се измъкна от укритието си и се спусна да му препречи пътя, като застана между омазаната със сплескани насекоми решетка и изхода.
— Госпожице Джейнълин! — ахна той. — Аз… аз не знаех, че сте тук.
— Какво правиш тук в събота сутринта, Мюли?
Под загара на лицето му изби червенина и той задърпа козирката на шапката си със синята емблема на „Такет Ойл“.
— Знаете не по-зле от мен, че днес обикалях по обектите си.
— След което сте свободен.
— Просто реших да се подготвя за понеделник. Прескочих да взема някои неща.
— На затворена врата и загасени светлини? — Тя посочи към каросерията на камионетката. — И не товарите това оборудване в кола на компанията, а в собствения си пикап, Мюли. Крадете от нас, нали?
— Това оборудване е старо, госпожице Джейнълин. Никой не го използва.
— Затова решихте да го приберете за себе си.
— Нали ви казах, че никой не го използва. Само се похабява.
— Но е закупено и платено от „Такет Ойл“. Нямате право да разполагате с него. — Джейнълин изпъна снага и си пое дълбоко дъх. — Свалете всичко от колата, моля.
Когато свърши, той пъхна палци в колана си и войнствено се изпъчи срещу нея.
— Заплатата ли ще ми намалите или какво?
— Не, няма да ви намаля заплатата. Ще ви уволня.
В държането му настъпи мигновена промяна. Извади палците си от гайките на колана и ги отпусна до тялото. Ръцете му се свиха в юмруци. Заплашително пристъпи две крачки към нея.