— Да, моля. Бих искала да се уверя, че е добре.
— О, по дяволите, знаете го какъв е Кий. Може да се грижи за себе си.
— Все пак кажете му да позвъни.
— Дадено. До чуване.
— Всъщност, господин Холистър — побърза да вметне Джейнълин, — аз се обаждах по друга причина.
— Е? — рече той, когато тя се поколеба.
Джейнълин избърса потната си длан в полата.
— При вас още ли работи младеж, на име Буи Кейто?
Лара плевеше лехата си с петунии, когато от близкия ъгъл връхлетя едно синьо комби, прескочи бордюра, устреми се по алеята за колите пред къщата й и със скърцане закова спирачки върху насипания чакъл. Шофьорската врата се отвори с трясък и от нея излетя млад мъж по бански гащета с обезумял от страх поглед.
— Докторе! Момиченцето ми… тя… ръката й… Господи, божичко, помогнете ни!
Лара хвърли градинарската си лопатка и изхвърча от цветната леха като бегач от стартовата линия. Хукна към колата, пътем смъквайки ръкавиците си, и отвори вратата от другата страна. Жената, която седеше там, беше още по-истерична от мъжа. В скута й имаше около тригодишно дете. Всичко беше потънало в кръв.
— Какво се е случило? — Лара се надвеси в колата и внимателно освободи детето от ръцете на жената. Кръвта бе яркочервена — явно от артериален пробив.
— Пътувахме към езерото — изхлипа мъжът. — Лети седеше отзад, беше си подала ръката през прозореца. Не предполагах, че съм толкова близо до ъгъла, когато завих. Телефонният стълб… о, боже, о, господи!
Ръката на детето бе почти отрязана. Ябълковидната раменна става грозно стърчеше навън. От разкъсаната артерия шуртеше кръв. Кожата й бе станала направо синя, дишането — повърхностно и учестено. Не реагираше.
— Дайте ми хавлиена кърпа.
Мъжът изтегли една от купчината върху задната седалка и я подаде на Лара. Тя я притисна към раната.
— Дръжте я там, докато се върна. — Майката кимна, макар че продължаваше да плаче. — Натискайте с все сила. — На бащата каза: — Разчистете колата отзад.
Спусна се към входа на клиниката. Докато събираше необходимите принадлежности за включване на система с глюкоза, позвъни на службата за авио-бърза помощ към болницата „Мъдър Франсес“ в Тайлър.
— Обажда се д-р Малори от Идън Пас. Нужен ми е хеликоптер. Пациентът е дете. Намира се в шоково състояние, има недостиг на кислород, значителна загуба на кръв, без реакции. Дясната му ръка е почти откъсната. Липсват признаци за мозъчни, гръбначни или шийни наранявания. Може да бъде превозвано.
— Бихте ли я откарали до окръжната писта за кацане в Дабърт?
— Да.
— И двата ни хеликоптера са на повикване. Ще ви пратим някой при първа възможност.
Лара окачи слушалката, грабна лекарското си куфарче и отново изтича навън. В пристъп на безумна паника бащата беше изпразнил багажника на колата. По алеята бяха нахвърляни спаднали плажни дюшеци и вътрешни гуми, кошница за пикник, шест бутилки с безалкохолни напитки, два термоса, хладилна чанта и едно вехто ватирано одеяло.
— Помогнете ми да я сложа отзад.
Лара и бащата на детето заедно го вдигнаха от скута на майката и го отнесоха към багажника. Лара се качи вътре и полека намести тялото на детето, докато бащата го оставяше върху тапицерията. Майката също се вмъкна и приклекна от другата страна на дъщеря си.
— Дайте ми одеялото. — Мъжът й го донесе и Лара покри с него детето, за да запази телесната му температура. — Карайте към окръжната писта. Надявам се, знаете къде се намира.
Той кимна.
— Там скоро ще дойде хеликоптер, за да я откара в Тайлър. — Той захлопна капака на багажника и изтича към шофьорското място. Две минути след пристигането им отново бяха на път.
С чевръсти движения Лара махна напоената с кръв хавлиена кърпа от рамото на момиченцето и я смени с малки стерилни марлени тампони 4×4. Напъха ги в раната, след това направи стегната превръзка на рамото с ластичен бинт. Кръвотечението можеше да бъде фатално, ако не бъде спряно.
После започна да търси вена по вътрешната част на ръката. Детето взе да повръща. Майката извика от отчаяние. Лара спокойно каза:
— Обърнете главата настрани, за да не се задави.
Майката изпълни заръката. Дихателната тръба на пациентката беше отпушена, но въпреки това дейността беше слаба, както и пулсът.
Бащата караше като луд, свиреше озверен с клаксона на всяка изпречила се на пътя кола, профучаваше през кръстовищата и ругаеше през сълзи. Майката ридаеше шумно и безутешно.
Лара я болеше за тях. Знаеше какво е да гледаш безпомощно как детето ти умира, удавено в кръв.