— Идва. — Не се разпростря върху подробностите. По-добре да не знае, че е заварила пилота им да спи като заклан след як запой. Механикът стоеше до един хеликоптер с вдигнат нагоре палец. — Как се казвате? — попита тя младия баща, докато бързаха към пистата.
— Джак. Джак и Марион Ленард. Дъщеричката ни е Лети.
— Помогнете ми да пренесем Лети в хеликоптера.
Измъкнаха я заедно от колата и се спуснаха към хеликоптера. Марион подтичваше до тях, вдигнала банката с глюкозата. Когато стигнаха до „Чопъра“, Кий вече седеше на пилотското място.
Бе включил двигателя, перките се въртяха. Ленардови бяха прекалено разтревожени за дъщеря си, за да забележат, че е разгърден и небръснат, поне кръвясалите му очи бяха скрити зад специалните авиаторски слънчеви очила с огледални стъкла.
Щом се качиха, той извърна глава към Лара и попита:
— Готово ли е?
Тя кимна мрачно. Излетяха.
Беше много шумно да разговарят, но и бездруго нямаше нищо за казване. Съпрузите Ленард седяха вкопчени един в друг, докато Лара следеше кръвното налягане и пулса на момиченцето. Надяваше се, че Кий знае как да стигне до авиостоянката на болницата. Видя, че си е сложил слушалки и устните му мърдат в микрофона.
Обърна глава и изкрещя към нея:
— Открих честотата им и в момента говоря с травматологичния екип. Искат да им съобщим основните й жизнени показатели.
— Кръвно налягане — петдесет на трийсет, пада надолу. Пулс — сто и четирийсет, слаб. Предупредете ги да осигурят васкуларен хирург и специалист ортопед. Ще има нужда и от двамата. Включих я на система.
— Дали ли сте й антикоагулант?
Отначало се поколеба дали да го стори, но после се отказа.
— Твърде малка е. Кръвотечението е временно овладяно.
Кий предаде информацията. Лара продължи да проверява кръвното налягане на Лети, дишането и пулса й. Опитваше се да бъде обективна, но трудно й се удаваше, пациентката беше толкова млада, безпомощна и сериозно пострадала.
От време на време Марион протягаше ръка да докосне косата на своята изгубила съзнание дъщеричка и да погали бузката й. Веднъж прокара палец по пухкавите пръстчета на крачетата й. Този неподправен майчински жест просто скъса сърцето на Лара.
Под тях изникнаха очертанията на града и Кий отново заговори:
— Травматологичният екип чака в готовност. Получихме разрешение за спешно кацане.
Повърхностното дишане на Лети спря внезапно. Лара заби дълбоко пръсти във врата на детето, но не напипа пулс. Джак Ленард извика уплашено:
— Какво има? Докторе? Докторе!
— Изключи.
— Детенцето ми! О, боже, детенцето ми! — разпищя се истерично Марион.
Лара се надвеси над момиченцето и опря върховете на дланите си точно под гръдната кост. Натисна силно няколко пъти, като се мъчеше да възстанови сърдечната дейност чрез свиване и разпускане.
— Не, Лети, не! Бори се! Моля те! Колко ни остава, Кий?
— Вече виждам болницата.
Захапа ноздрите на Лети и устата й и започна да вкарва въздух.
— Не умирай! Не умирай, Лети! — зашепна горещо.
— О, господи! — изхлипа пресипнало Джак. — Отива си.
— Лети! — нададе писък Марион. — О, боже, моля те! Не!
Лара дори не чуваше истеричните им крясъци. Вниманието й беше приковано върху дребничкото телце, докато ритмично притискаше тясното гръдно кошче и го редуваше с живителни струи въздух уста в уста.
Когато усети признак на пулс, извика от облекчение. Гърдите на детето започнаха да се повдигнат и спускат с възстановяването на дишането. Лара продължи да го стимулира. Пулсът бе слаб, но сърцето й отново биеше.
— Отървахме я!
Кий приземи „Чопъра“.
Хората от травматологичния екип се приближиха, снишили глави, за да се предпазят от перките. Лара остави пациентката си и помогна да задържат Марион, когато положиха детето на носилката и го подкараха към спешното отделение. Те тръгнаха подире му, но една сестра ги спря и ги насочи към чакалнята.
— Искам да бъда при детенцето си — напираше Марион към отдалечаващата се носилка.
— Съжалявам, мем, трябва да изчакате тук. Тя ще получи възможно най-добрата медицинска помощ.
Лара кимна разбиращо към сестрата.
— Аз ще се погрижа за нея. Благодаря ви.
Двамата с Джак отведоха Марион в чакалнята. Той й говореше утешително:
— Трябва да се обадя на близките ни, Марион.
— Вървете. Аз ще остана с нея.
— Не — каза Марион и категорично поклати глава. — Искам да бъда с Джак. — Не можаха да я разубедят. Подкрепяйки се един друг, съпрузите тръгнаха с провлачена стъпка да търсят телефонен автомат.
— Хлапето ще издаяни ли?
Гласът на Кий я сепна точно зад гърба й и Лара се извърна. Той наблюдаваше как Ленардови се отдалечават надолу по коридора.