— Виси на косъм.
— Едва не я изтървахте, нали? — погледът му се отмести към нея. — И се опитахте със зъби и нокти да я спасите.
— Това ми е работата.
След малко попита:
— Ами ръката й?
— Не знам. Може да я загуби.
— По дяволите! — Мушна слънчевите си очила в джобчето на ризата, която си бе направил труда да закопчее, преди да ги последва в болницата.
— Трябва да пийна глътка кафе. Вие искате ли?
— Не, благодаря.
— Когато сте готова за връщане в Идън Пас…
Лара поклати глава.
— Ще чакам тук с тях. Поне, докато излезе от операционната. Вие можете да си тръгнете, когато пожелаете. Аз все някак ще се прибера.
Той я изгледа втренчено и каза отривисто:
— Отивам за кафе.
Лара го проследи с очи как пое по стерилния коридор с твърда стъпка, без да се олюлява, като едва забележимо накуцваше, за да щади десния си глезен. Въпреки неугледния си вид, човек никога не би могъл да се досети, че само преди броени минути го е изтръгнала от пиянски унес.
Беше приземил хеликоптера между един многоетажен гараж и болничното здание. Маневрата изискваше сериозно умение. Хвалбата му, че може да лети където и когато си поиска, не беше напразна.
Съпрузите Ленард се върнаха след телефоните обаждания и започнаха продължителното си бдение. Кий също се появи с няколко чаши кафе и готови сандвичи. Лара го представи на притеснените родители.
— Никога не ще можем да ви се отблагодарим — рече през сълзи Марион. — Каквото и да се случи сега, ако не ни бяхте докарали, Лети… тя…
Той я стисна окуражително за рамото, вместо да натяга и без това тежкото положение с пустословия.
— Ще се върна веднага. — Без повече обяснения, отпраши нанякъде.
Сведенията от операционната мъчително се бавеха. Всеки път, щом сестрата се приближеше към чакалнята, тримата изтръпваха. Но при тези периодични и кратки визити тя само съобщаваше, че хирурзите правят всичко възможно да стабилизират Лети и да спасят ръката й от ампутиране.
Тази сутрин в спешното отделение беше напрегнато. Няколко души бяха претърпели сериозни наранявания в катастрофата на междущатската магистрала. Бяха се сблъскали три превозни средства, сред които един микробус, пълен с възрастни хора, тръгнали на излет. Персоналът беше под пара, но по преценката на Лара, добре подготвен.
Кий се върна след час, понесъл грамадна найлонова торба с емблемата на местния универсален магазин. Връчи я на Лара и Марион.
— Мислех, че ще се чувствате по-добре, ако се преоблечете.
В плика намериха панталони и тениски. Дрехите им се бяха вкоравили от кръвта на Лети. Отидоха в най-близката тоалетна да се поизмият и преоблекат. Когато Джак се опита да възстанови похарчената сума на Кий, той категорично отказа.
— Ти си синът на Барни Ленард, нали? Сега ти въртиш пералнята и химическото чистене вместо баща си?
— Точно така, господин Такет. Не предполагах, че ме познавате.
— Правите ризите ми направо страхотни. Колосвате ги точно както трябва — рече му Кий. — Това е достатъчна отплата.
Джак тъжно поклати глава.
Близките им пристигнаха след час, водейки и пастора на Ленардови. Унилата групичка се сви настрана и се отдаде на молитви за живота на Лети. В медицинската си кариера Лара бе виждала много подобни сцени и вече не изпитваше неудобство да бъде свидетел на лични трагедии.
Но Кий очевидно се чувстваше неловко. Той крачеше по коридора и често изчезваше някъде. Щом се отдалечеше, Лара решаваше, че е отлетял с взетия назаем хеликоптер за Идън Пас, но той винаги се връщаше и питаше дали няма новини за състоянието на Лети. През едно от тези необявени отсъствия, се беше обръснал и напъхал ризата в панталона си, подобренията му бяха придали малко по-пристоен вид.
Почти седем часа, след като Лети бе вкарана в операционната, в чакалнята влезе пълен мъж на средна възраст в синя престилка и извика тяхното име. Съпрузите Ленард скочиха и си стиснаха ръцете за кураж, преди да чуят какво ще им каже.
— Аз съм д-р Рупърт. — Представи се като васкуларния хирург. — Момиченцето ви ще се оправи. Ако не възникнат непредвидени усложнения, трябва да оздравее.
Марион сигурно щеше да припадне, ако мъжът й не беше до нея да я подхване. Тя избухна в мъчителни, сухи ридания. — Благодаря ви. Благодаря ви.
— Ами ръката й? — попита Джак.
— Успяхме да я спасим, но в момента не мога да ви кажа доколко ще си служи с нея. Кръвообращението й е напълно възстановено, но може да има мускулни и нервни поражения, които ще проличат едва по-късно. Д-р Калахан, ортопедичният хирург, ще дойде след малко да говори с вас. Той ще ви обясни каква физиотерапия ще е необходима. Важното сега е, че оживя и жизнените й показатели са добри.