— Кога ще мога да я видя? — попита Марион.
— Няколко дни ще остане в интензивното отделение, но периодически ще можете да я виждате. Сестрите ще ви уведомят. Д-р Калахан ей сега ще дойде.
Когато близките на Джак и Марион се втурнаха да ги прегръщат, хирургът се обърна към Кий.
— Д-р Малори?
— Не съм аз.
— Аз съм д-р Малори. — Лара протегна ръка. — Домашен лекар съм в Идън Пас.
— Свършили сте чудесна работа, предвид сериозността на случая. Докарахте я точно навреме.
— Радвам се — отвърна тя с уморена усмивка. Снишавайки глас, го попита: — Някакви професионални прогнози за това доколко ще може да движи ръката си?
— Ако трябва да се обзаложа, бих казал над петдесет процента възстановяване. Достатъчно млада е, за да компенсира всяка недъгавост. Ако оздравее напълно, дори няма да си спомня за случилото се. — Той се усмихна изнурено, на лицето му се изписа преумората от изтощителната операция. — Но бас ловя, че никога повече не ще провира ръката си през прозореца на колата.
Отново се здрависаха. Той размени няколко последни думи с Ленардови и се отдалечи по коридора. Съпрузите прегърнаха Лара и тръгнаха да звънят на останалите си роднини и приятели, за да споделят добрата новина, че кризата е минала.
Лара погледна стеснително Кий.
— Май вече приключих.
— Щом кажете и съм готов, док.
Щом се издигнаха във въздуха, напрежението на Лара прерасна в пълна отмала. Събитията през деня й се бяха отразили. Мускулите на цялото тяло я боляха от преумора. Тя разкърши глава, за да отпусне схванатата си шия.
Съзерцаван отгоре, притъмняващият здрач беше прекрасен, но тя не можеше да му се наслади, защото непрекъснато си мислеше как за малко не бе изпуснала Лети Ленард.
Човек най-ясно разбира колко лесно се къса нишката на живота, когато си отиде дете. Всяка смърт я гнетеше, но смъртта на дете направо я изваждаше от равновесие, защото винаги я свързваше с трагичния начин, по който й бе отнета Ашли. В един момент сладкото й момиченце гукаше и издаваше радостни бебешки звуци, в следващия лежеше окървавено и безжизнено.
Очите на Лара се напълниха със сълзи. Гърлото я стегна и заболя. Ако Кий Такет не седеше до нея в тясната пилотска кабина, сигурно щеше да избухне в горчиви сълзи.
Напрегна сили да се овладее. Успя да запази самообладание, докато той приземи хеликоптера на окръжното летище в Дабърт. Посрещна ги механикът.
— Как е момиченцето? — попита той, щом Лара слезе.
— Живо е и му спасиха ръката.
— Слава тебе. Бях си рекъл, че с него е свършено. Ей, Кий! Бива си го „Чопърчето“, а?
— Супер е, Болки — съгласи се той и даде ключовете на механика.
Лара посочи колата на Ленардови.
— Бихте ли се погрижили да я почистят, преди хората да дойдат да си я приберат?
— Вече го сторих — отвърна й механикът. — Бо прати едно момче от гаража да измие кръвта.
— Много мило от ваша страна, господин… Болки, нали?
Той кимна.
— Болки Уилис. Приятно ми е, мем. — И протегна ръка на Лара.
Тя я пое.
— Д-р Лара Малори.
— Да, мем, така си и помислих.
— Сигурна съм, че семейство Ленард ще оценят съобразителността ви.
— Идеята не беше моя. Кий се обади от Тайлър и го предложи.
Изненадана, Лара го погледна. Той сви равнодушно рамене.
— Реших, че както и да приключи всичко, едва ли ще искат нещо да им напомня за станалото. Готова ли сте да тръгваме?
— Да тръгваме? — Тогава осъзна, че е без кола. — О, ще ви затрудни ли, ако…
Той посочи към жълтия линкълн, паркиран в другия край на хангара.
Лара помоли Болки да благодари на състезателя по голф, който им беше услужил с хеликоптера.
— Предайте му да ми изпрати сметката за направените разходи.
— Дадено. — Той й козирува и махна за сбогом на Кий.
— Ще очаквам сметка и от вас, господин Такет — каза, когато стигнаха до линкълна. — по колко вземате?
Той отвори широко вратата до шофьора и я изчака да се качи.
— Зависи от услугата.
Без да се усмихва, тя се пъхна в колата и седна с втренчен в предното стъкло поглед.
Щом излязоха на магистралата за града, Кий забеляза:
— Знаете ли, чувството ви за хумор хич го няма. Никога ли не се смеете?
— Само ако чуя нещо смешно.
— О, разбрах. Явно не съм забавен.
— Сексуалните закачки отдавна не ми допадат. Твърде много са ме подлагали на тях, за да ми се струват забавни.
Той протегна дългото си тяло, за да се намести по-удобно на седалката. Кожата приятно изскърца.
— Предполагам, че това е цената, която плащаш, като те хванат в секс-скандал.