В този момент насред масата им се стовари едно тяло.
ГЛАВА ДЕВЕТА
По пода се раздрънчаха изцапани чинии, а по мръсните дъски се разхвърчаха оглозгани кости от ребърца като пръчици, разпилени от непохватна детска ръка. Четири бирени бутилки бяха съборени. Едната се счупи, другите само се изтърколиха.
От тежестта на мъжа масата се бе килнала под ъгъл от четирийсет и пет градуса. От носа му течеше кръв. Бълвайки ругатни, той се изправи на крака и се спусна към нападателя си.
— Време е да си вървим. — Кий стана и сключи пръсти над лакътя на Лара. — Не бива първото ви посещение при Боби Скарата да бъде помрачено от побоища.
Беше потресена от ненадейния изблик на насилие. Докато двамата младежи се трепеха, около тях се оформи тесен кръг от зяпачи, които подвикваха насърчително. Тя гледаше и слушаше ужасена как шурти кръв и пращят скъсани хрущяли.
— Но те се бият на сериозно!
Когато Кий я поведе към вратата, тя се опита да се запъне с пети. Той не обърна внимание на съпротивата й и продължи непреклонно към изхода, спирайки само за миг, за да връчи на Боби една двайсет доларова банкнота.
— Още си на висота. Благодаря ти.
— Има си хас. Пак да дойдете.
Боби не откъсваше очи от мелето, което се бе разгорещило. Участниците в него си нанасяха яростни юмручни удари и ужасяващо непристойни обиди.
— Трябва да остана — запротестира Лара. — Ще имат нужда от лекар. Аз мога да им помогна.
Кий хвърли равнодушен поглед през рамо на сбилите се и я побутна да излезе.
— Няма да го посрещнат с добро око, повярвайте ми. Особено ония двамата. Не обичат чужди хора да им се месят в семейните работи.
— Роднини ли са? — попита смаяна Лара.
— Зетьове са. — Вече се бяха качили в колата и поеха от паркинга към шосето. — Лем и Скуни винаги са били първи приятели. Преди няколко години малката сестра на Скуни взе страшно да се харесва на Лем. Двамата започнаха да излизат заедно. Скуни не беше във възторг, след като бе виждал Лем да сваля други момичета. Скуни го заплаши, че ако подуе корема на сестра му, ще го спука от бой.
Съсредоточи се, за да изпревари дълъг камион, натоварен с дървени трупи.
Лара нетърпеливо се обади:
— И какво станало по-нататък?
— Тя забременя от Лем и Скуни го преби от бой.
— И оттогава все враждуват ли?
— Не, пак са си първи приятели. Миси, сестрата на Скуни, дочула, че Скуни се кани да пречука Лем. Проследила ги — мисля, че са били в „Палмата“, — и също се включила в разправията. Заритала ги по най-чувствителните места.
— Когато шерифът дошъл, заварил и двамата да се държат за слабините и да циврят като бебета. Миси заявила на Лем, че или ще се ожени за нея, или ще го скопи за цял живот, а на Скуни, че ако не му харесва, да си го… Е, Миси открай време е известна, че не си поплюва много. Както и да е, Лем и Миси се ожениха, роди им се момченце и всички бяха щастливи.
— Щастливи? — възкликна Лара. — Ами тая вечер?
— О, по дяволите, дребна работа. Просто се разтоварваха от излишната енергия. Вече сигурно се черпят с пиене.
Лара поклати глава сащисана.
— Това място. Тези хора. Винаги съм смятала, че приказките за Тексас са преувеличени, за да подхранват мита за загадъчния щат. Като Боби Скарата. Онова, което ми разправихте за него, истина ли е? Ездач на бикове, на име Малкия Поли, подпалва къщата му, косата му се опърля и оттам получава прякора си.
Той изглеждаше изненадан.
— Мислехте, че ви лъжа ли?
— Вече не знам какво да мисля.
Тя се втренчи в предното стъкло, сякаш съзерцаваше пейзажа на чужда планета. Макар че никога не би го признала пред него, чувстваше се объркана и дълбоко смутена. Дали изобщо ще успее да се приспособи? Дали не се е мамила, че ще й се удаде? Идън Пас си оставаше напълно неразгадаем за нея и плашещ като непозната страна.
— Тук е толкова различно — промълви безпомощно тя.
— Вярно е. Поне за вас. — Той посочи през стъклото към приближаващите се светлини на града. — Всеки човек, който живее в Идън Пас, е свързан с някаква история. Цяла нощ да прекараме заедно, пак не бих могъл да ги изредя.
Тя реагира, като бързо извърна глава. Думите му бяха изречени умишлено. Беше видно от начина, по който я гледаше. После добави с похотлив глас:
— Ама май няма такива изгледи, а, док?
— Не, няма.