— Защото нищичко не ни свързва, нали?
— Само едно. Кларк. Общото между нас е Кларк.
При споменаването на братовото име, страстта в очите му мигновено угасна. Изражението му рязко се промени.
— С него нямахме почти нищо общо, освен родителите и домашния адрес. Обичахме се, дори си допадахме. Но Кларк следваше неотклонно правилата. Аз ги нарушавах. Без да искам, го уважавах, че е толкова праволинеен, а той май тайно ми завиждаше, че не ми пука. Едва ли би могло да съществува по-голяма разлика между двама кръвни братя. — погледът му се плъзна по нея. — Най-сериозно беше разминаването помежду ни по отношение на жените.
— Съмнявам се, че бихте се харесали на една и съща жена — обади сковано тя.
— Вярно е. Или единия, или другия. Например, ако Кларк ви беше завел на вечеря тази вечер, нямаше да се озовете при Боби Скарата. Щяхте да се издокарате и да идете в местния клуб. Щяхте да общувате с цвета на обществото, с най-преуспелите и влиятелни личности на града. И те пият, лъжат, мамят и развратничат на поразия, но не признават така честно слабостите си, както хорицата при Боби. — Той наклони глава на една страна. — Като си помисля, май щяхте да си паснете по-добре в клуба с останалите лицемери.
Лара посрещна обидата спокойно.
— Какво толкова ви дразни в мен, господин Такет? — През деня веднъж се бе изтървала и го бе нарекла на малко име. Беше се случило в най-тежкия момент от кризата с Лети Ленард. Сега изглеждаше по-уместно да използва фамилията му. И да възстанови дистанцията.
Той спря линкълна на алеята пред къщата й, като едва не смачка пръснатите наоколо вещи за пикник на Ленардови. Сложи ръка върху облегалката й и се извърна с лице към нея.
— Дразни ме това, дето целият свят знае, че сте курва. Собственият ви съпруг ви е хванал в блудство. Но вие не си признавате, че сте такава. Правите се на съвсем друга.
— Какво предлагате, да си дамгосам буквата К на гърдите ли?
— Сигурен съм, че мнозина биха се израдвали. И аз, включително.
— Как смеете да ме съдите? Абсолютно нищо не знаете за мен, още по-малко за отношенията ми с брат ви. — Тя отвори ядно вратата на колата. — Колко трябва да ви платя за днес?
— Няма значение.
— Не желая да ви бъда длъжница.
— Вече сте — рече той. — Заради вас Кларк е загубил всичко важно в живота си. Той не е в състояние да ви потърси сметка, но аз съм. И когато го направя, ще ви струва скъпо.
— Нещо сте в грешка, господин Такет. Аз държа разписката в ръцете си и вие сте този, който ще я плати.
— И каква е цената?
Тя го изгледа хладнокръвно.
— Ще ме откарате до Монтесангре.
Надменният му смях секна и той остана няколко секунди зяпнал в нея. После сви ръката си на фунийка и я долепи до ухото.
— Какво казахте?
— Не е необходимо да повтарям.
— Не е, но не мога да повярвам.
— Повярвайте. — изглеждаше смаян.
— Да сте чували израза „никога, докато съм жив“?
— Ще ме откарате, господин Такет — рече уверено тя и слезе от колата. — Ще ви принудя.
— Как не, док! — Той със смях върна линкълна по алеята. Задницата му поднесе, когато се отдалечи с шеметна бързина.
— Обичам те.
— Аз също те обичам.
Хедър Уинстън и приятелят й, Танър Хоскинс, лежаха прегърнати върху ватираното одеяло, разстлано в избуялата трева. Наблизо водите на езерото се плискаха в скалистия бряг. Луната бе изгряла и се отразяваше във водата.
Дори в най-горещите вечери, край езерото духаше прохладен ветрец и там ставаше още по-приятно за младите влюбени, които идваха до него с колите си. В Идън Пас езерото беше любимо кътче за ухажване. Ако ходиш с някого на езерото, значи връзката е сериозна.
Хедър и Танър бяха сериозни гаджета, вече от четири месеца. Преди това тя излизаше с най-добрия приятел на Танър, за когото случайно разбра, че сваля друго момиче. След шумната сцена на скъсването им, разиграла се пред кабинета по химия, на която бе присъствало едва ли не цялото училище, Танър я изпрати до вкъщи, за да я утешава.
Държа се изключително мило с нея, наричаше приятеля си „тъп мухльо“ и вземаше страната на Хедър по всички въпроси. Хедър се загледа по-внимателно в Танър и реши, че е много по-симпатичен от онова нищожество, дето я бе измамило.
Поразпита най-добрите си приятелки и като разбра, че те също смятат Танър за готино гадже, промени характера на отношенията им. Скоро в училището се разнесе, че е „със“ Танър. Не можеше да не се чувства щастлива от развитието на събитията.
Понеже Хедър беше най-търсеното момиче от горните класове, Танър също хвърчеше от радост. Още първия път, когато я целуна, тя му пусна език и с това едва не го побърка. Всички момчета бяха на мнение, че има страхотно тяло — приличаше на майка си, която несъмнено беше най-съблазнителната мадама в Идън Пас. В съблекалнята непрекъснато се подмятаха шеговити предположения колко от прелестите на Хедър е смогнал да опита Танър.