Танър нарочно отвръщаше на тези подигравателни закачки двусмислено. Болшинството от момчетата смятаха, че тя му дава всичко каквото поиска, но благородно го премълчава, за да не опетни името на Хедър. По-скептичните от тях бяха убедени, че не е зърнал или пипнал нищо повече от онова, дето се вижда над банския.
Истината беше някъде по средата.
Тази вечер беше успял да разкопчее блузата й и да пъхне ръка под сутиена. Хедър му позволяваше да я опипва навсякъде над кръста. Надолу обикновено му забраняваше.
Обаче бяха на ръба да прекрачат тази граница. Нежното докосване на езика му по зърната на гърдите й я бе довело до неподозирана сексуална възбуда. С неистов копнеж тя прокара ръка по дюкяна на късите му панталони.
Той задавено изохка.
— Моля те, Хедър.
Тя колебливо притисна длан към издутината в чатала му. Приятелките й я бяха предупредили, че „то“ се уголемявало и втвърдявало. Въпреки това се притесняваше от ерекцията му. В същото време й беше любопитно. И го желаеше. Приятелките й наистина ще я вземат за сбъркана, ако най-сетне не отбележи някакъв напредък.
— Танър, искаш ли да го направя?
— О, боже — изстена той и като обезумял се хвана за ципа. Пъхна ръката й под ластика на слипа си и още преди тя да се опомни, дланта й се изпълни с пулсираща от похот юношеска плът.
Танър мърмореше неразбираемо, докато тя плахо изучаваше формата й. Знаеше как този чудовищен орган се съединява с тялото й, макар да не разбираше как е възможно.
Въпреки това беше вълнуващо да си го представя. В съзнанието й нахлуха порой еротични картини, подсилени от спомените за последните холивудски сексуални версии, филми, които майка й беше забранила да гледа. Изведнъж той развали всичко.
— О, боже! — извика тя. — Какво? Танър? О, по дяволите!
— Извинявай, извинявай — изрече задъхано той. — Не можах да се удържа. Хедър, аз…
Тя скочи и се затича към езерото, пътем закопчавайки сутиена и блузата си. Когато стигна до посипания с камъчета бряг, коленичи и си изплакна ръката във водата. Беше отвратена не толкова от веществото върху ръката си, колкото от милувките въобще. Бяха твърде детински, просташки и лишени от романтика. Изобщо не приличаха на трогателните любовни сцени във филмите.
Тръгна покрай брега, докато стигна до рибарския кей, после пое по него и отиде до края му, седна и зарея поглед над водата. Танър се появи само след няколко минути. Отпусна се до нея.
Отначало нищо не каза. Когато проговори, гласът му се накъсваше от вълнение.
— Извинявай. Господи, стана без да искам. Ще ме издадеш ли?
Хедър видя, че се чувства унизен и съжали за противната си реакция към станалото не само по негова вина, погали го по косата.
— Няма нищо, Танър. Не го очаквах и прекалих.
— Не, не е вярно. С пълно право ти стана гадно.
— Не ми стана гадно. Честно. Както и да е, всичко е наред. Няма да кажа на никой, бъди спокоен. Как можа да си помислиш такова нещо? Забрави за случилото се.
— Не мога, Хедър. Не мога, защото… — Той се поколеба, като че да събере кураж и изтърси: — Защото ако го бяхме направили както трябва, нямаше да се изложа така.
Хедър отново извърна очи към обляната в лунна светлина вода. Той никога не й беше казвал, че иска да отидат докрай. А го искаше — сигурна беше. Но едно е да знаеш това, съвсем друго, да ти го каже. По-страшно е да й го каже — тогава ще трябва да вземе решение.
— Не ми се сърди — продължи той, — само ме изслушай. Моля те. Обичам те, Хедър. Ти си най-хубавото, най-симпатичното, най-умното момиче, което съм срещал. Знаеш, че искам да науча всичко за тебе. Да те опозная отвътре — добави нежно.
Думите му я изненадаха приятно. Караха тялото й да потръпва на скрити местенца.
— Това са вълнуващи приказки, Танър.
— Не те баламосвам. Говоря ти честно.
— Знам.
— Огледай се. — Той махна към паркираните коли зад тях. — Всички други го правят.
— И това знам.
— Ами, мислиш ли… Тоест, искаш ли?
Тя се взря в трескавите му очи. Искаше ли наистина? Може би. Не защото беше безумно влюбена в него. Нямаше намерение да прекара целия си живот с Танър Хоскинс, бакалския син, да има деца и внуци от него и да го търпи до старини. Но беше симпатяга и явно я обожаваше.
Тя му отвърна с уклончиво „да“.
Окуражен, той се присламчи по-близо до нея по грубите дъски.
— Няма да ти лепна някой СПИН, я, или нещо подобно, нали се познаваме. И на всяка цена ще гледам да не забременееш.