Развеселена от сериозността му, тя го хвана за ръката и я стисна.
— Не се тревожа за това. Вярвам, че ще вземеш мерки.
— Тогава какво ни пречи? Вашите ли?
Усмивката й се стопи.
— Татко сигурно ще те застреля, само да чуе за какво си говорим. Майка ми… — въздъхна. — Тя е убедена, че вече сме го направили.
Колебанието на Хедър произтичаше тъкмо оттам. От майка й. Тя не искаше да затвърждава лошото мнение на Дарси за нея.
Отношенията с баща й бяха прости. Той мислеше, че слънцето изгрява и залязва с нея. Тя беше неговата слабост и гордост, скъпото му момиченце. На драго сърце би дал живота си за нея. Беше сигурна в безграничната му любов.
Отношенията с майка й обаче не бяха толкова ясно определени. Дарси имаше променлив и непредсказуем характер. Не беше така лесно да я обичаш, както непоклатимия й баща. Ако Фъргъс беше постоянен като изгрева и залеза, Дарси се обръщаше като времето.
Някои от най-ранните спомени на Хедър датираха от времето, когато Дарси я издокарваше и я замъкваше в центъра на града. Перчеше се с нея нагоре-надолу по тротоара на Тексас стрийт, обикаляше из магазините, като се стараеше всички да ги видят и заприказват. Дарси обичаше да се фука с нея.
Но щом се приберяха вкъщи, глезенето свършваше. Майка й моментално скътваше нежността, с която я обсипваше пред хората, и се заемаше с приготовления за следващата им разходка.
„Упражнявай се на пианото, Хедър. Други ще грабнат наградите на конкурса, ако не се упражняваш.“
„Изправи се, Хедър. Хората ще си помислят, че нямаш достойнство, ако ходиш прегърбена.“
„Престани да си гризеш ноктите, Хедър. Ръцете ти изглеждат ужасно, освен това е грозен навик.“
„Измий си лицето отново, Хедър. Около носа ти още се виждат черни точки.“
„Не скачаш достатъчно пъргаво, Хедър. Догодина няма да те преизберат за капитан на училищния мажоретен състав, ако клинчиш така.“
Макар Дарси да твърдеше, че я тика напред, защото иска да бъде най-добрата и да получава най-хубавото, Хедър подозираше, че достиженията й са необходими по-скоро на майка й, отколкото на самата нея. Тя също се съмняваше, че зад майчината любов на Дарси се крие дълбока неприязън, граничеща направо с ревност. Това озадачаваше Хедър. Майките не бива да ревнуват децата си. Какво толкова е сторила или е пропуснала да стори, за да предизвика това противоестествено чувство?
С порастването на Хедър сблъсъците между тях ставаха все почести и ожесточени. Дарси си въобразяваше, че Хедър се е отдала на сексуални прегрешения. Тя непрекъснато й подхвърляше двусмислени обвинения и тънки намеци.
„Ама че майтап“ — мислеше си подигравателно Хедър.
Тъкмо майка й водеше разюздан полов живот. Славата й се носеше из целия град, дори децата в училище знаеха, въпреки че никой досега не бе посмял да го подметне на Хедър. Беше прекалено известна.
Но слуховете и шушуканията стигаха до ушите й. Тя всячески се мъчеше да не им обръща внимание, най-вече вкъщи, когато майка й се държеше особено неприятно. Безброй пъти можеше да запуши устата на Дарси с най-пресните клюки за нея. Но не го правеше и нямаше да го направи заради Фъргъс. Не би сторила или казала нищо, което косвено да засегне баща й, или да го постави в неудобно положение.
Затова, когато Дарси я ругаеше за връзката й с Танър и я тормозеше с въпроси за сериозността й, тя изтърпяваше мъчението с враждебно мълчание.
Освен галенето и целувките, не бе извършила нищо срамно. Основната причина за въздържанието й беше, че не желаеше да прилича на майка си. Явно бе наследила силната чувственост на Дарси, но не беше задължително да й се поддава. В никакъв случай не би допуснала да й излезе име на развратница — каквато майката, такава и дъщерята. Нито ще предаде любовта на баща си, както постъпва майка й.
Танър седеше смълчан до нея и я изчакваше търпеливо да превъзмогне опасенията си.
— И аз изпитвам същото като теб, Танър. Честно — каза тя. — Е, може би не чак толкова необуздано — добави с мила усмивка. — Но те обичам достатъчно, за да искам да спя с теб.
— Кога? — попита прегракнало той.
— Когато усетим, че моментът и настроението са подходящи. Моля те, не ме пришпорвай повече.
Разочарованието му бе явно, но той се усмихна и се наведе да я целуне нежно.
— По-добре да те откарам вкъщи, докато не сме закъснели. Майка ти ще побеснее, ако се забавиш и с трийсет секунди.
Пристигнаха точно навреме. Въпреки това Дарси ги посрещна на вратата, Танър — с кръвнишки поглед, а Хедър, с лекция как едно момиче трябва да пази името си неопетнено.